Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха на билборда зад мен в опит да си направят самореклама, макар и по един извънредно идиотски начин. На по-напредничавите им се стори непрестижно да останат размазани върху осрания от птиците винил и да изпопадат в прахоляка след време. Затова тържествено се понесоха към Слънцето с амбициозната бизнес идея да се рециклират до златен конденз и да се стекат под формата на автономен, искрящ, любовен графит върху белия купол на Тадж Махал.
Пресрещна ги един неразумен, млад вятър с душа на андрогин и обречен на доживотна ерекция впрочем, който незаподозрял ищаха им за бързо израстване се изплаши, че имат намерение да се самозапалят показно от любов.
Подсвирна удивено, защото и той би го направил, а ...