Взрив
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха на билборда зад мен в опит да си направят самореклама, макар и по един извънредно идиотски начин. На по-напредничавите им се стори непрестижно да останат размазани върху осрания от птиците винил и да изпопадат в прахоляка след време. Затова тържествено се понесоха към Слънцето с амбициозната бизнес идея да се рециклират до златен конденз и да се стекат под формата на автономен, искрящ, любовен графит върху белия купол на Тадж Махал.
Пресрещна ги един неразумен, млад вятър с душа на андрогин и обречен на доживотна ерекция впрочем, който незаподозрял ищаха им за бързо израстване се изплаши, че имат намерение да се самозапалят показно от любов.
Подсвирна удивено, защото и той би го направил, ако можеше, но вместо това се мухлевеше около плажовете и се впечатляваше от всевъзможните фалически символи пръснати навред: надут до пръсване найлонов банан, бутилки от кола, забити в пясъка; фасове, забити в пясъка; затворени чадъри, забити в пясъка и парчета диня, поднесени с върховете нагоре...!
Жените разтваряха широко крака към лицето му , щом усетеха че приближава. Приласкаваха го с ръце към знойните си тела, към кльощавите си междукрачия, към опърпаните си тазове. Насилваха го да влезе под ластика на банските им. По-загорелите се обтриваха с кубчета лед от коктейлите и кюрасото засъхваше по лицата им....А той едва успяваше да оближе потта между гърдите им и солта от коремите им, и се раздираше от желание да еякулира върху трапчинките над задниците им, но едниственото, което постигаше с вятърничавите си изстъпления бе да разпердушини зле укрепените чадъри в свободната зона и да сбута водните колелета пред вишката на спасителя така, че те се пръскаха със съдбовния грохот на ръждясали подводници.
Уморен от чакане някога да порасне до мастит облак с тежки, поройни, тропични оргазми, младокът пресрещна атомите ми на точно десет хиляди метра надморска височина, където въздухът беше доволно разреден, което от своя страна водеше до по-нисък разход на гориво.
Посрещна ги, търпеливо обгърна раменцата на всеки един от тях, мълчаливо посочи с пръст Земята и те видяха неприлично разголеното ми сърце под гръдната кост, което като по чудо не беше се пръснало, само защото книгата, под която спях в онзи фатален миг не беше моя и то се надяваше, че някой ден поне тя ще изпадне от небето, за да може да я върне в библиотеката. Това беше причината стоически да остане на мястото си и да разлайва кучетата, като нито за миг не предположи, че взривът, впрочем, е негово скромно дело.
Милото ми сърце...
Тогава, в този вълшебен момент атомите ми се оживиха. Втурнаха се бясно надолу, залутаха се около мен, запрепъваха се като слепи новородени. Изблъскваха се в напреварата отново да ме изградят, да ме направят цяла, да защитят сърцето ми и да ми скопосат усмивка, защото разбраха, че с изчезването си ми бяха отредили неравностойната съдба на пробита тарамбука. Успяха някак. Не можаха да ме повторят същата, но и така се харесвам...
А, и да! Веднага след това сключих безупречен контракт с моята цялост:
Да посетим Тадж Махал заедно. Да се наплескаме с къна и чътни от червени джанки и да изпушим всяко растение, корен или конопена калъфка от възглавница, познати по тези земи.
В замяна на това да не допуснем (пак заедно) нито една стихия да гризе и стряска сърцето ми, докато спя на хамака.
Случва се, всъщност...
Усещам езика на вятъра с андрогинна душа върху кожата си понякога. Но това е само, когато посрещам пълнолунията на открито, с разпуснато покрай тялото ми сари, в същия онзи нещастен хамак и случайно разлея част от дайкирито върху гърдите си. А и защо да лъжа. След първия път вече нямаше нищо случайно и така започнах да сътворявам пълнолуния от нищото.
Любовта е навсякъде, какво да се прави...
© Ирина Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Иринче.. разсмя ме този разказ..знам, че не е хумористичен, но.. 🙈🙈
Какви метафори.. 😂
Много готино. -
Радвам се, Пепи! Лудости под шипковия храст 😀 В случая в хамачето 🌺
Поучителни не, ами....
И пак всичко ми е на майтап, Бри, но май е по-добре така 😀🌸 -
Много добра игра с метафори! Поздравления!
Чудесен разказ се е получил! -
По-скоро е мотаене на малко по-смотано ниво. То даже няма и много движение в него
Няма общо с андрогинната душа. Всеки го може.
Ами....до скив!🙂 -
Ако "мухлевя" е жаргонен символ на "мотая се безцелно" - добре, но той е по-скоро "мотаене на мухльо". Да, мухльото може да има андрогинна душа, но... А бе ти си знаеш най-добре, Ирина. Чао, доскив!
-
Чух го някъде и ми пасна. Защото и аз често се мухлевя🤪
За интересното не знам. Но ми е често състояние да я карам направо през просото, както тук. Явно такава ще е тя🙂
Радвам се да те видя, Гюрхан! -
"Мухлевеше" - що за странен израз?! Поне да беше "мотаеше" - как да е... Прочетох с интерес. Поздрав най-сърдечен от мен!
-
Възползвам се, разбира се. Макар и да си останах такава, вятърничава🌬
Добро утро, Георги ☕🍫🌞 -
Не е лесно да си вятър...
А ти, гледай да се възползваш от поуките, че иначе... вятър работа...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Даже малко ми е тъпо заради това, ноооо....🙂
Гуш от мен 😘