Посвещавам този разказ на
Филип Киркитов
( Bad2theBone ),
на когото дължа идеята да напиша разказ от избледнял сън за непознат мъж с качулка… J
Вълк
Той тичаше бързо, тичаше със всичките си сили, а сега вече имаше доста от тях. Стъпваше тихо, едва доловимо – през годините в тази гора се беше научил да се движи бързо и безшумно. Беше задъхан, от устата му излизаше пара, но не беше уморен, а в мислите му нещо крещеше.. Крещеше и замъгляваше разума му. Това беше жаждата… Жажда за кръв. Неистово желание за мъст, отприщващо всичките му животински инстинкти… Инстинкти на свиреп, безмилостен звяр. Скоро щеше да стигне до селото…
***
Беше прохладна лятна нощ. Луната беше пълна и осветяваше върховете на дърветата. Последните дни беше валяло и от гората лъхаше аромат на свежест и борове. От земята се надигаше лека мъгла, която обгръщаше местността. Света беше притихнал и потъваше в мрачната прегръдка на ноща. Светлините в селото изчезваха една по една. Денят беше тежък.
Хората бяха уморени. Умор ...