Ябълки
Напоследък се публикуваха много произведения, в които се споменават праскови, портокали, ягоди, малини. Раздел проза предлага избор като добре зареден магазин "плод-зеленчук". Та реших и аз да се включа с едни ябълки. Те обаче нямат нищо общо с неизяснени отношения и страсти :)
В магазина съм. На стелажи са подредени касетки с плодове – лимони, портокали, банани, киви, ябълки. Ябълките са най-много, разни сортове и цветове, кипрещи се в поне четири касетки. Откъсвам торбичка и се насочвам към тях. Протягам ръка към първите – не много големи, алено червени, тук-там със зелени ивички. В същия момент като, че ли от касетките с цитруси се издига някаква мъглица и се отправя към мен. Тръсвам глава, затвярям очи с надеждата, че като ги отворя тези малки мъглявини ще са изчезнали, но... Не само, че са си там, но започват да приемат форма – приличат ми на някаква симбиоза между малки човечета и плодове. Докато се чудя дали не полудявам, тия дребните избутват напред лимоноподобното човече и то започва да говори с доста назидателен тон:
– Бе ти добре ли си? Защо ще вземаш ябълки? Че заради тях са ви всичките беди! Я се сети за Райската градина! Ако не беше ябълката, още щяхте да сте си там. Еее, вярно, тя Ева откъсна и отхапа от ябълката, вярно, че и змия изкусителка имаше, ама все пак ако я нямяше ябълката...
– Хм, – почвам да си мисля аз – дали наистина, за да достигнем до някакво познание, винаги трябва да плащаме висока цена?
Отдръпвам ръка от тази касетка. В съседната има „Златна превъзходна”. Цитрусовото войнство обаче ми е разгадало мислите. Тоя път се обажда човечето портокал.
– Заради такава ”златна”, дето трите богини не можели да си я поделят война е избухнала! Троянската! Не знаеш ли? Знам, чела съм. Вярно, войната е ужасно нещо. Ама Парис... мъжка му работа – как се избира между три жени? Между три богини? И накрая какво?! – хубавата Елена... Типично мъжки избор. Но пък се е появило едно безсмъртно произведение. „Златната” отпада като избор.
– Ти нито за Библията се сещаш, нито за Старогръцката митология. И за Нютон сигурно нищо не знаеш?
Тия дребни цитрусо-човечета прекаляват вече. Чувала съм естествено, че ако не е била прословутата ябълка, паднала от дървото, едва ли щял до стигне до закона за гравитацията. Тя /нютоновата ябълка/ сигурно е била леко набръчкана и с малки дефекти като тия от третата касетка. Цитрусо-човечетата наистина ми четат мислите, защото чувам:
– Ако не беше я измислил той тая гравитация, нямаше да сте така приковани към Земята. Още щяхте да си се реете и летите.
– Глупости! – осмелявам се да противореча. И сега летим! Физически – със самолети, ракети, совалки и то благодарение на Нютоновите закони за гравитацията, но и с мислите си, с мечти, фантазия и въображение. Как да им го обясня на тия мъници?
– Ти и приказки като че ли не си чела? – обажда човечето-банан. За отровната ябълка на Снежанка
чувала ли си?
– Е, тоя пък! – мисля си аз и в същото време гледам ябълките от последната касетка. Всички са еднакво големи. И то много големи, примамливо червени, восъчно лъскави. Че това май е ГМО? Май наистина са отровни като ябълката на Снежанка? Бъдещето ще покаже...
Пълня торбичката с ябълки. Ябълките не са ни виновни. Това са си все наши човешки деяния.
© Blue All rights reserved.
Замисли ме, Гаврил- кое е грях, кое не е.
