Яна
Яна
(Разказ по действителен случай, за силата на човешкия дух)
В памет на Теодора Захариева
Ателието на художника беше малко, но светло и уютно. Светлината като че ли струеше от златния варак на рисуваните икони и правеше очите на светците още по-благи и топли. Художникът ми разказваше как се рисуват иконите, когато по малката хлъзгава стълба се чу странно почукване. Вратата се отвори, той се спусна да помогне на влизащата жена. Беше около четиридесетгодишна, подпираше се на патерици. В пъстрите ù очи грейна усмивка, когато ме погледна, подавайки ръката си за поздрав.
- Приятно ми е - Яна.
- Здравейте! Много красиви икони рисувате!
Поласкана от похвалата, отново се усмихна. Този път усмивката не докосна очите ù. Някаква тиха тъга дремеше в тях.
Побъбрихме още малко.Тя ми разказа, че съпругът ù я учил да рисува иконите. Явно семейството се препитаваше с този занаят.
Сбогувах се и си тръгнах.
После разбрах истината за патериците. Преди години Яна беше изстрадала много. За да я спасят от рака, бяха отрязали краката ù. И двата. Имаше протези и патерици. И усмивка. И воля. И дарба - да рисува икони.
© Ваня All rights reserved.
