Яна е на 16. Има синя коса и големи, детски очи.
И както всеки човек, който излъчва невинност, и нея избягват да я гледат в очите, защото си мислят, че кирливите им ризи ще излязат наяве. Те, човеците, най се страхуват от лошото мнение за тях.
И бездруго нея рядко някой я заговаря. А стане ли дума за нея в моменти на пиянска откровеност, те казват, че е ненормална.
Глупави хора.
Няма нормално и ненормално в свят, в който всеки човешки индивид е различен.
Не бъркайте нормалното с посредствено.
Общо взето, само родителите ù (по порода мечтатели, от няколко години отричащи го) я обичат. Но на нея това ù стига.
Яна от малка ги нарича Джовани и Лора. Никой не знае защо. Казват се Стефан и Гергана.
Тя понякога ги съжалява. Мисли си, че стените в панелките на Студентски град са им издърпали мечтите, както дърпат и топлината през зимата. Истината е, че те се оставиха на живота да ги умори и прекърши. Жалко.
Яна често виси на покрива и подмятва крака, стояща на ръба и за щастие още никой не е р ...