Аз много трудно признавам някого за поет, дори той да е световна величина покрита с неувяхваща слава. С поезия се занимавам сериозно от петнадесетгодишна възраст и имам стихове от онзи далечен период, от които и досега не се срамувам. Познавам отлично образците на българската поезия и в немалка степен образци на световната поезия, четена както в оригинал, а така също преведена на достъпни за мен езици. Това ми позволи да формирам у себе си една оценъчна система за чуждото и за собственото творчество, която бих нарекъл безпогрешна. Онова, което винаги ме е дразнело в поезията са творбите без неистов дух. Било то чиста лирика или празно философстване. Ако е лирика, то нека да е носител и на нещо философско, на нещо обобщаващо - валидно за всички времена и епохи. Такава е ценностната ми система, до голяма степен формирана от белетристи като Лев Толстой и Джек Лондон и от поети като Джакомо Леопарди, Константинос Кавафис, Костас Уранис, Чезаре Павезе и Александър Блок. Велики, велики автор ...