Аз много трудно признавам някого за поет, дори той да е световна величина покрита с неувяхваща слава. С поезия се занимавам сериозно от петнадесетгодишна възраст и имам стихове от онзи далечен период, от които и досега не се срамувам. Познавам отлично образците на българската поезия и в немалка степен образци на световната поезия, четена както в оригинал, а така също преведена на достъпни за мен езици. Това ми позволи да формирам у себе си една оценъчна система за чуждото и за собственото творчество, която бих нарекъл безпогрешна. Онова, което винаги ме е дразнело в поезията са творбите без неистов дух. Било то чиста лирика или празно философстване. Ако е лирика, то нека да е носител и на нещо философско, на нещо обобщаващо - валидно за всички времена и епохи. Такава е ценностната ми система, до голяма степен формирана от белетристи като Лев Толстой и Джек Лондон и от поети като Джакомо Леопарди, Константинос Кавафис, Костас Уранис, Чезаре Павезе и Александър Блок. Велики, велики автори. Автори, които могат да преродят духа на всеки човек и  да го превърнат от джудже в исполин. За българската поезия мога да напиша томове, но крайната диагноза ще е все една. С изключение на Христо Ботев ние нямаме велики поети. Имаме местни величини, повлияни от световните образци. Един Яворов е очевиден следовник на Пол Верлен и на някои други френски символисти. Приятно изключение е Димчо Дебелянов, който въпреки голямото влияние на френския символизъм е успял да оцелее по превъзходен начин в четири-пет свои забележителни стихотворения. Ако говорим за могъщ дух, то срещаме го у Асен Разцветников в поемата "Двойник":

"Светът е засада. Светът: безутешния, пустия.

Светът е грамадна, светът е безумна индустрия.

Ний всичките хора, които сме малки, жестоки чудовища,

залегнали в дупки и плюшени, меки леговища,

ний всичките хора сме мънички живи бутончета,

а наште сърца — пирометри, и наште душици — балончета.

Върти, Сатана, своите съскащи змии-трансмисии!"

но Разцветников не достига до адекватната форма за изразяване на този дух, а без такава форма той няма нужното поетично въздействие.  Дух има и при Вапцаров. Той, обаче, има нещастието да пише след Маяковски и по тази причина можем да го разглеждаме само като копие засенчило оригинала. Но все пак - копие! Има доста български поети, които съумяват в отделни свои стихотворения да се извисят надминавайки себе си. Но и толкоз - епизодичното не е белег за значимост на дадено творчество. Сред тях особено място заема поетът и преводачът Атанас Далчев. На фона на тази своеобразна калейдоскопичност, за мен беше огромна изненада да попадна на творчеството на г-жа Росица Копукова. Сблъсквайки се с него изпитах същото онова чувство познато ми от сблъсъка с изопериметричната теорема на Якоб Щайнер. А то е свързано с изразяването на духа в една оптимална форма, създаваща усещане за поезия. При Росица е видно,  че дух и  форма вървят ръка за ръка, допълвайки се естетически. Точно това я откроява ярко от останалите български поетеси, които търсят само екстравагантното, манифестирайки го с евтини любовни пируети. И точно това привлече вниманието ми към нейното високостойностно поетично творчество. Нека го онагледя с няколко изящни примера:



СЪСТОЯНИЕ

Усещам се, че цял живот пътувам -
към себе си, към другите, към теб,
и в този път разбирам колко струвам,
запазвам ли се стойностен човек?!

Пътуваш ли, то има бариери.
И как ще ги прескочиш - е талант.
А аз - дошла от слънчевите сфери,
не мога да съм тъмен интригант.

И изпитанията гравитират,
но все пътува моят светъл дух,
където хубавите хора спират
и се откриват със очи и слух.

Не ми е монотонно битието,
но монотонността не е за мен.
И в пътя от Земята до Небето,
аз търся смисъла на всеки ден.

Животът е динамика, но имам
късмет и вяра в смелите дела.
Домът е отдих, там куража взимам.
Оставям диря. Правя я сама.

И искам със доброто да ме помнят,
обаче справедливото добро.
Пътувам. Със една душа огромна,
побрала даже дяволското зло.

И днес на тази огледална дата,
аз пуснах всичките огледала,
добре да се огледам на Земята,
един ден ясно да се отчета.

22.02.2022 /Видения от мисли/



ВЪЗВЕЛИЧАВАНЕТО НА ГРЕХА    

Възвеличаването на греха,
дори и в поетично съвършенство,
не го намирам радост и стреха,
не му отреждам във живота членство.

Защото щастие не се гради,
когато някой свестен пренебрегнеш,
та тази поговорка отпреди
съветва те навреме да прогледнеш.

И счупеното как ще залепиш?
То няма никога да бъде цяло.
Лъжата е лъжа. Грехът върви
към края, няма никога начало.

Аз мисля: " Да живее любовта!",
която е за нас определена.
Тя да е вечна изворна вода,
енергия от цялата Вселена.

Да бъде плам, и вярност, и покров,
когато нещо лошо ни споходи.
Където има истинска любов
и вяра в Бога, злото ще си ходи.

Не се намесвайте във любовта,
това жестоко после се наказва.
Грехът не е спасение, а тя,
защото е дарена да ни пази.

10.04.2021 /Венец на мъдростта/



НЕЖНО

Дъждът вали. Възпитано вали
и тихо разговаря със листата,
а по перваза нещо ромоли,
и някакви послания намята.

Не му разбирам странния език,
но може би ми казва на ушенце:
"Уют създавам, ноемврийски шик,
останалото - давам го на тебе!"

Така го схващам този диалог
помежду мен и него се подема.
За нежност време, дал ни го е Бог,
и хубаво е в шепи да се вземе.

Че утре ще е друга красота,
друг смисъл на деня ще има, зная.
С целувката сърдечна на дъжда
целувам теб оттука до безкрая!


02.11.2021 /Очакване в безкрайността/




ПРЕДПОЧИТАНИЯ
 

Харесвам хората, каквито са,
по връзки и по ранг не ги премервам,
защото всеки прави чудеса,
щом е дошъл в пространство триизмерно.
 

Добър да е. От всекиго урок
аз също мога някой ден да взема.
Животът на Земята ни е в срок -
да го превърнем в хубава поема.
 

Дали обичам, питам се, врага?
Тъй както тук Христос е проповядвал.
Това не знам, признавам си сама.
Навярно не, ала не го и мразя.
 

Стоя над дребноликите неща,
приключа ли обаче – се не връщам.
Открия ли си сродната душа,
не я забравям и не се обръщам.
 

Дори събития да ни делят,
аз си я помня и си я обичам.
Във този интересен Божи свят
с фенера Диогенов търся личности.

19.07.2019 /Затворени в мига/

Бъди жива и здрава и пиши все такава мащабна и докосваща най-фините струни на душата поезия, Роси. Отредено ти е дълголетие - творческо и физическо, за да пребъдваш!