Южна одисея

           Момичето поднесе с елегантно движение поръчаните плодови фрешове през тясното прозорче на магазинчето и с ведра усмивка им пожела приятен ден. Слънцето весело обсипваше главната улица с жълто – оранжевите си лъчи и скривайки се от време на време зад редките облаци сякаш играеше на криеница с минувачите. Целият месец май беше дъждовен и двамата бяха много доволни, че прогнозите на синоптиците този път се оказаха верни и съботния ден в края на месеца се оказа първият слънчев след дългата поредица от дъждовни дни. Минаха покрай Националния дворец на културата, бързо се спуснаха по моста и унесени в приятния разговор неусетно стигнаха до малкия парк изпъстрен с широки павирани алеи и множество дървени пейки разположени покрай тях.

           Познаваха се от деца, бяха преживели много неща заедно и отдавна си бяха лепнали самоопределението “най-добри приятели”. Така се случи, че оплетени от ежедневието, което бе похлупило дните им с най-различни задачи и проблеми те не се бяха виждали от почти половин година и сега искаха за краткото време, което си бяха откраднали да си кажат много неща.

            Камен беше от онези хора, които умееха да изслушват. Като добър слушател, леко замижал с едното си око и вперил сериозен поглед в зеленикавите очи на Кристина, той мълчаливо преполовяваше портокаловия си фреш и обмисляше всяка дума, която тя изричаше. Повечето новини, които му споделяше бяха добри. Шефът й я повишил в работата и вече отговаряла за финансовите отчети на няколко ресторанта от известната италианска верига в която работеше. Заедно с това разбира се и значително увеличение на заплатата. С приятелят й, софтуерен специалист, нещата вървели повече от добре. Изтеглили кредит, купили хубав тристаен апартамент в Лозенец и наскоро се нанесли в него.               

           Организирали си няколко екскурзии в Европа за през лятото. След седмица заминавали с техни приятели за Испания. Там първо щели да посетят най – големият зоопарк в Европа, който се намирал във Валенсия. Той се наричал “ Биопарк “ и уникалното в него било пълната липса на клетки или воалиери за животните. Те били отделени от хората не със стъкла и решетки, а с растения, скали и водоеми, което карало посетителите да се потопят в естественият им свят. След това щели да потеглят за Севиля за няколко дни, прибирали се в България и само след седмица пак потегляли на пътешествие, но този път за Чехия.

           Кристина говореше бързо и на моменти Камен, колкото и да се стараеше изпускаше основната нишка в разказа й. Ненадейно няколко бързо изстреляни въпроса го сепнаха и като че ли го изненадаха:

         - Стига съм бъбрила за себе си. Кажи ми сега как си? Как я караш? Как е работата? Как са колегите? Някоя нова любов няма ли?

           Камен присви устни, загледа се за няколко дълги секунди в паважа на алеята, след това вдигна очи, погледна я в лицето и бавно и спокойно произнесе:

   - Няма кой знае с какво да ти се похваля Криси. При мен всичко си е по старому.     На същата работа съм. Харесва ми това с което се занимавам. Колегите са млади и готини. Доволен съм от заплащането. Проблемът при мен е личен. Знаеш го много добре. След раздялата с Мариана така и не мога да си намеря човек до себе си. Вече цяла година съм самичък и това почна страшно да ми тежи. Излизах няколко пъти с различни момичета, но нещата все не се получаваха. Наскоро подписах договор и с една агенция, но досега и оттам няма никакъв резултат. Не знам вече какво да правя. Все повече взех да си мисля, че грешката е в мен.

  - Чакай, недей да бъдеш толкова черноглед. Просто в момента имаш лош период. Всеки е минал през това. А и ти сам казваш, че договорът ти с агенцията е отскоро. Дай им малко време. Нещата не се случват ей така, като с магическа пръчка. Между другото лятото къде мислиш да си изкараш отпуската? Имаш ли някакви планове?

     - Не Криси, нямам никакви планове. Най – вероятно ще си взема седмица, две през август и ще ида да прегледам как са нещата на вилата във Батошево. Нали знаеш, на село винаги има какво да пипнеш и да свършиш. Я керемиди на покрива да пренаредиш, я бараката да поразчистиш, я градината да прекопаеш. Много ми се ходи на море, но понеже няма с кого по този начин реших да процедирам за лятото.

     - Ами тогава имам едно предложение за теб. – Тя го изгледа със светнали от предстоящата радостна новина очи. Със Светльо и още двама наши приятели мислим да си направим една почивка в Гърция на остров Закинтос. Пътуването е организирано от туристическа агенция. Ще тръгваме на трети септември. Какво ще кажеш? Ще ти пратя офертата във фейсбук, ако искаш.

      - Не знам, Крис. Това предложение ми идва съвсем неочаквано. Бях се примирил, че тази година няма да се ходи на море. – Тънка усмивка изпъна хлътналите му бузи. Ще прегледам офертата на спокойствие в къщи. Дай ми ден – два да помисля и ще ти се обадя.

         Те поседяха още известно време на пейката, покрити от сянката на младия кестен и когато слънцето потегли на запад, а хладния въздух започна да ги щипе по лицата те станаха и бавно се запътиха към метростанцията.

          Камен се прибра в къщи, включи компютъра си и няколко пъти прочете офертата за почивка в Гърция. Загледа се някъде встрани от монитора и се замисли. Живееше сам и в собствено жилище. Не плащаше наем. Не пиеше и не пушеше. Нямаше кредити или други по - големи разходи. Нищо не му пречеше да замине за няколко дни и качествено да си почине. На другия ден той решително влезе в офиса на началника си и си запази двуседмичната отпуска през септември.

         След около седмица Кристина се прибра от екскурзията в Испания и двамата с Камен отидоха в туристическата агенция и резервираха билети за почивката.

         Юли и август се изнизаха неусетно като пясък през пръсти и никой не разбра как септември се вмъкна на челна страница в календара като театрален артист зад завеса на сцена.

         Междувременно Камен се запозна с едно момиче в интернет  и успя да излезе няколко пъти с нея. Обаче за беда на една от срещите им, на която той я заведе на вечеря в изискан ресторант, точно в ъгъла до масата на която те седнаха, на голям плазмен екран предаваха поредния мач от европейското първенство. От малък закърмен с любов към футбола Камен на няколко пъти продължително се загледа в плазмата. Това не се хареса на девойката и тя побърза да определи всички мъже интересуващи се от футбол като дебело коремести чичковци, облечени в бели потници и с мозъци гладки като повърхността на топката. Това страшно много го обиди и той повече не я потърси.

         След тази случка, Камен вече нямаше търпение час по скоро да дойде денят за заминаване, понеже досега той не бе имал възможност да излезе и да пътува извън пределите на страната. Всеки път, когато го спохождаше мисълта за пътуването приятен трепет свиваше стомаха му. През отпускарските месеци всичките му колеги се изредиха да излизат в дълги почивки, на моменти му се налагаше дори да остава сам в работното помещение, но това не му пречеше. Съзнанието му бе изцяло запленено от приятните мисли за предстоящата ваканция.

          Трети септември бе в събота. Събрал багажа си още от предния ден, прибирайки се от втора смяна към единадесет часа вечерта Камен се строполи в меките завивки, но не успя да заспи. Няколко пъти ставаше, излизаше на терасата и загледан в тъмните силуети на съседските къщи, осветени от уличните лампи мисълта му вече се рееше над златистите пясъци и кичестите палми наредени покрай крайбрежните алеи.

        Автобусът им тръгваше в седем часа сутринта от паркинга пред Храм -паметника Александър Невски. Половин час по – рано малката компания вече се беше събрала пред белия, изпъстрен със сини надписи автобус и държейки чашките с ароматно горещо кафе весело разговаряше за предстоящата почивка. Оставиха багажа в багажното отделение, провериха билетите и документите им и се настаниха на определените им места в задната част на автобуса.

         Първият маршрут беше София – Делфи с обща дължина повече от 660 километра. Въпреки изпитото кафе Камен едва държеше очите си отворени, но някъде след излизането им от София той неусетно заспа. Дълбокият му сън продължи почти до граничният пункт Кулата, където бе събуден за проверка на личните му документи. След пресичането на границата Камен все едно се пренесе в друг свят, в друга реалност. Топлият почти тропичен въздух, свежият галещ бузите бриз и красотите, сякаш издълбани от античността го накараха напълно да забрави за реалността и да се потопи в света на Омир, Еврипид и Антигона.

         Пристигнаха в хотела в Делфи някъде в късния следобед. Той беше три звезден с невероятна гледка. Бързо минаха през регистратурата и се настаниха в определените им стаи. Камен се настани в съседна стая до тази на  Кристина и Светльо. В оставащото време до края на деня те си направиха кратка разходка из околностите без да се отдалечават много. Прибраха се на смрачаване, малко преди определения час за вечеря. Хапнаха набързо и капнали от умора се прибраха по стаите. Камен заспа още щом допря глава до възглавницата си.

          На сутринта, понеже беше доста ранобуден, Камен се събуди около седем. Влезе в банята в хотелската стая и с няколко шепи студена вода се ободри. Изми се и освежен излезе от стаята. Слизайки надолу по стълбите той се насочи към кафенето разположено на партерния етаж. Влезе вътре, поръча си дълго кафе със сметана и тъкмо се обръщаше с намерението да излезе навън в градинката и да го изпие на спокойствие, когато в този момент съзря насочилите се срещу него сънени фигури на Кристина и Светльо.

             - А, станал си вече. – прозявката удължи гласните звуци в поздрава й. Даже си взел и кафе. Светльо поръчай ми едно дълго кафе с мляко, моля те. След половин час ще се събере групата и ще разгледаме забележителностите на Делфи. Така, че по – живо с кафето момчета. – Звънливият и мек от скорошният сън глас на Кристина прозвуча меко и ефирно в ушите им.

             Отпочинали и ободрени от силното гръцко кафе компанията скоро нарами раниците и потегли за дългата разходка.

             Делфи включва в себе си археологически комплекс и модерен град, които са разположени на югозападния склон на планината Парнас. Според гръцката митология археологическият комплекс Делфи е мястото на Делфийския оракул – Пития, което идва от Питон. Той е най – важният оракул в класическия гръцки свят. Чудовощният змей Питон пазел свещения извор на мястото, където щели да се извършват пророчествата. Аполон убил Питон и оттам идвало името му Аполон Пинтийски.

             Дълбоко впечатлен от близкия му досег с частица от гръцката история и с едно кътче от старогръцките митове и легенди, Камен онемял в своето учудване, непрекъснато снимаше с фотоапарата си и не спираше да се спуска и катери по каменливите пътеки.

          След обяд групата продължи с автобуса към Антирио и се прехвърлиха на полуостров Пелопонес по най – големия окачен мост в света, дълъг повече от два километра. От пристанище Килини с ферибот акостираха в крайната им цел – остров Закинтос.

           Регистрираха се на регистратурата, настаниха се по стаите и за повече нямаха сили. Камен заспа от умора преди главата му да докосне възглавницата.

           На сутринта още не допили кафетата си, те се отправиха към хълма Бохали, където направиха много снимки на изумителната панорамна гледка към града. След това се придвижиха по източната част на острова и следващата им спирка беше селището “ Агиос Николаос” откъдето с малко и симпатично корабче успяха да се докоснат до неповторимата красота на “ Сините пещери “ и тюркоазено омайните води на залива Скинари. Крайна спирка за деня бе залива “Навагио”, който дължи името си на круширалия през 1983 година кораб, останките на който любопитните им обективи запечатваха на фона на отвесни бели стени.

            Впечатленията от тези дни оставиха траен отпечатък в съзнанието на Камен и неговата компания. За това щяха да спомогнат и множеството снимки, които си направиха, но определено споменът от невероятните изживявания на острова щеше да остави дълбока бразда в душите им.

           Бързо и неусетно отминаха шестте щастливи почивни дни. Беше събота, 10 септември. Верен на ранобудния си инстинкт Камен стана рано, по изгрев слънце. Пъхна в плажната си чанта една кърпа, шишенце масло против изгаряне, един сандвич и една книга за четене. Бързо се измъкна от стаята си и крачейки по тихите коридори излезе от хотела и се отправи към близкия плаж. Макар, че денят обещаваше да е горещ, бледите слънчеви лъчи едва се плъзгаха по гълъбово - синята вода и отраженията им весело трептяха в стъкълцата на слънчевите му очила. Камен метна кърпата си върху един шезлонг, съблече спортната си тениска и тъкмо посегна към приключенския роман не отварян от началото на почивката, изведнъж я …съзря. Тя тъкмо прецапваше през плитчината и отправяйки се към шезлонга на който бе оставила нещата си изстискваше гъстата си черна коса от солената вода.

           Беше приказно красива. На гъсти и мокри кичури косата й се разстилаше почти до кръста, а двете бели половини на банския й костюм съразмерно контрастираха на почернялата й кожа. Формите на краката и гърдите й бяха стилно изваяни като на гръцка богиня.

          Момичето стигна до шезлонга на който бе оставило нещата си, оправи си кърпата и с леко движение се настани върху него.

           Камен по характер стеснителен и притеснителен , човек който трудно разговаряше с непознати, при който вероятността да заговори момиче на бар или на улицата беше по – голяма, отколкото лъва и тигъра да се срещнат на съвременните географски ширини захвърли книгата върху шезлонга и с бавни крачки се отправи към красивото момиче. Не знаеше гръцки, а английският му беше толкова добър, колкото да не си изяде боя някъде. Нямаше никой наоколо и това допълнително му даде кураж.     Той се приближи плавно до шезлонга й, усмихна се приветливо и произнесе задължителната фамилиарна фраза, но с отвратителен английски акцент:

            - Здравей! Приятно ми е да се запознаем.

           Момичето учудено го изгледа, свали слънчевите си очила, които преди малко бе сложило на очите си и красива усмивка разтегли смуглото й лице разкривайки хубавата й трапчинка на дясната буза. Тя произнесе на правилен български:

            - Здравей и на мен ми е приятно да се запознаем. Казвам се Жасмина и съм от Шумен. Мисля, че ще е по – удобно да си говорим на роден език. В същия хотел съм в който сте и вие. Видях ви онзи ден като снимахте круширалия кораб на остров Навагио. Бях на същото корабче, забелязах те, но ти не ме забеляза. Е, кажи как си изкарвате почивката? А и освен това английския ти е ужасен. – Тя се усмихна леко и приветливо.

            Отначало долната устна на Камен леко се отвори от изненада, но бързо се съвзе и започна непринуден разговор с девойката. Била родом от Шумен, но сега учила английска филология четвърти курс в Софийския университет. Била за втори път на острова и й оставали три дни до края на почивката. Поговориха си дълго и широко, размениха си телефоните. Скоро към тях се присъединиха  Кристина и Светльо.

            На следният ден компанията потегли обратно за София. Преди да заспи в автобуса през съзнанието на Камен мина мисълта колко странно нещо е живота. Забелязваш една жена, влюбваш се в съвършеността й, а то излиза, че тя преди тебе те е видяла и избрала.

             След няколко дни той й се обади и излязоха в изискан италиански ресторант обслужван грижливо от персонала на Кристина.

                                                                                                       Юни, 2016 г.