Беше останала само една възглавница и децата усърдно ровеха в нея с надеждата да открият за какво се разказва в последната приказка. Но нищо не намериха.
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нали все някоя щеше да остане последна, не трябва да се сърди! – според Роси това беше достатъчно убедително и приказката изобщо не беше права да изостави убежището си.
- Не се безпокойте, каза баба им, не е избягала, просто е станала невидима заради демона...
- Демона? Какъв демон? Хайде, бабо, разказвай!
- Да, но по- напред бързо в банята за по един душ, обличаме чисти тениски и гащички и сме готови!
Разбира се, децата добре си поиграха в банята, пръскаха се с подвижния душ, пускаха гумени играчки в коритото като лодки, правеха сапунени балончета... Накрая все пак си спомниха, че ги чака приказка и набързо се изтриха с хавлиите и се облякоха.
- Имаше след полето един кладенец...Не, не само го ...