За бабите и бабинден
ЗА БАБИТЕ И БАБИНДЕН
- Ха честит ти, Дешке, Бабинден – ухилих се аз срещу ученическата си изгора, кога я срещнах днес по кафено време пред блока.
- Баба е женка ти, дето те заряза да ходиш и все ей такива да ги приказваш – на мига реагира комшийката и добави – хем все в деколтето ми гледа, хем баба ще ми дума – и сложи ръцете си на Ф.
- Ти, недей! Две внучета имаш, значи баба си и трябва да почерпиш.
- Добре бе, добре, ама ела седни тук на пейката, да ти кажа, какво аз от баба си знам. Преди 70 и кусур години нашият квартал село е бил. Село, ама по-голямо от града. Затуй и черквата и училището ни са най-старите в целия град.
Та тогава на Бабинден бабите се събирали да пият греяно вино и ракия, да пеят и да играят, а мъжете от къщи не смеяли да излязат, щото я заловят сам мъж, ако няма пари да се откупи, пийналите баби гол го събличали и оная му работа заплювали.
Не знам коя година ще е било, ама през военни ще да е било, щото мъжете в селото били кът. Пийнали бабите, що изпили и излезли на мегдана Бабиното хоро да изиграят, и ей го насреща им Поп Ставри, дето умря наскоро. Младо попче бил тогава, таман запопено. С расото бил човека, от служба идел, ама нашите баби мъж отколе не видели.
Вадил пари попа да се откупи, ама малко им са сторили, съблекли го и що са видели под расото, не знам, ама кога умря отец Ставри, всичките баби цветя само на онуй място слагаха – довърши смигвайки ми Дешка и ми са изрепчи – ей туй са били баби и такива мъже е имало, а не кат сега, пфу!
© Лордли Милордов All rights reserved.
