Да започнеш да приемеш различността в хората е знак, че си добавил мъдрост. Няма как да бъдем еднакви, защото не сме се пръхнали от едно тесто- различни са ни яйцата, маята и времето на втасване.
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват продължителна грижа, защото просто тая дейност, която не е особено трудоемка погледната отстрани, ме натоварва... психически.
Не обичам да седя на дивана и да гледам телевизия. Диванните хора не ги разбирам, но ги приемам такива каквито са, доскоро не го правих /приемането/, но осъзнах, че с думи, съвети, дела, сълзи, сополи, молби, вопли, заплахи не можеш да промениш никой, ако той сам не го желае. Приемаш и ако нещо не кореспондира с теб, се дистанцираш. За да ти е леко. Донякъде. Дорде може.
Обичам градската среда, дори миризмата на изгорели газове крие в себе си очарование, приемам и тази на отдавна умрели морски дарове... Защото те си вървят с морето, а къде без него? Не се диша без вълни ...