Какво ли би станало от мен, ако в живота ми не присъстваше безспорният авторитет на братовчедка ми Руслана? Нищо! Категорично нищо! Тя, милата, мислеше за всичко и винаги изтъкваше, че извайва нещата, аз действам с нея и когато поотрасна, плодовете от тези действия ще ми дойдат като харизани.
Не помня дали бях навършила четиринайсет години, когато моят безспорен авторитет взе в ръцете си изграждането на името ни сред младежи и девойки. Общо някак си, но с по-далекобойна цел към момчетата, които за мен в по-късен период щяха да ме ухажват, да ме свалят и прочие дейности, но опиращи до основната цел – да отидем на разходка и евентуално натискане на някоя по-скрита пейка. Та като споменах за натискане, мнението на Руслана беше категорично:
- Хич не си ги мисли, Лазарино! Тия натисканици в тъмното по пейките не водят до нищо хубаво, освен до сриване на име и авторитет! След това момчетата няма да отделят време на ухажване, а ще искат незабавни действия по пейките. Ние с теб това няма да до ...