За човечността ...
Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толкова настояваш? ... Искаш ли нещо?“ Признавам, че ми се стори - циганче, макар и добре облечено, и с добър български ... “Защото искам да помагам на хората“, почти издекламира то... Бях тъй трогната ... Поразпитах още момичето и се убедих, че е с чисто, добросърдечно отношение към мен ... Слава Богу! Чудесна работа - може би на учителите ... Дадох му бонбон и съжалих, че май го разочаровах ... Пълен е моят живот с подобни примери ... А, най-вече - в родното ми семейство всички според мен бяха толкова човечни, уви - вече Там ... Има, все пак, един случай, който помня, като че ли вчера беше ... Още от съвсем малка желаех да стана актриса и непрекъснато рецитирах ... Нямаше тържество в читалището, или в гимназията, а аз да не съм на сцената ... Дори, в десети клас като рецитатор ме избраха за делегат на IX-я Световен младежки фестивал ... И първото мое желание след дипломирането ми беше да кандидатствам във (ВИТИЗ), НАТФИЗ ... В София имах приятелка и щях за малко да й погостувам, за да се ориентирам, как точно може да кандидатствам ... Ала бях сбъркала трамвая - вместо тройка, съм взела трамвай номер четири и чак на последната спирка разбрах това ... В същия момент рукна пороен дъжд и без да обърна внимание на самотния мъж под близкия навес, се скрих там ... Той ме заговори обаче - неочаквано, като с достолепната си осанка вмиг ме привлече, дори ме стресна със своя дълбок и красив глас ... Бях сякаш попаднала в някакъв друг свят ... Селското момиче, изгубено в огромния град - дали бях захвърлена от съдбата в покрайнините под мътния порой случайно ... Или, за да ме срещне с големия наш артист, оперетен и театрален - Николай Вульпе ... Как загрижено и с човещина изслуша той моето желание за артистично поприще ... А после доверчиво ми подаде листче, с адреса на актрисата Богдана Вульпе - неговата дъщеря ... Тя, би могла евентуално тези дни да ме подготви за конкурсните изпити, а той ще ми съдейства пред нея ... Благодарих ли му - не си спомням, но много добре си спомням, че той предложи да ми помогне, сам ... Дъщеря му - жизнерадостна и оптимистично усмихната и като своя баща - безкрайно талантлива и човечна, ми отдели няколко дни с не малко часове да ме подготви ... Отговорно и професионално ... Ала само, който се е подготвял за такива изпити знае колко и какъв труд трябва да вложи ученикът и учителят ... И накрая актрисата отказа да вземе каквото и да било възнаграждение от мен за своята работата ... Днес, дали някой би го направил ... За мое съжаление, не минах на конкурсните изпити ... Да, времето ми за подготовка не беше много, пък и талантът ми не ‘изригна‘ ... Но съм безкрайно благодарна на съдбата - за срещата ми с прекрасните артисти Николай и Богдана Вульпе ... За тяхното благородно, възрожденско отношение към другите, както и за незабравимите им уроци по човечност и любов към изкуството ... Светла им памет!! ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used
