Мисля, че дойде време да опиша нашата история в разказ. Преди да се запозная с теб, аз бях едно спокойно и добро, щастливо от живота си момиче. В началото, когато се запознахме, също бях такава, но дойде денят, в който ти ми показа истинската си страна. Страна, изпълнена с гордост, омраза и презрение към мен -единствената, която някога те е обичала истински. Но ти нямаш сърце, за да осъзнаеш това, нямаш чувства, за да разбереш колко ме боли сега. В началото бяхме приятели, или поне аз те имах за такъв, но след като ти разкрих своите чувства, ти малко по малко започна да се отдалечаваш от мен, да ме избягваш, а когато ме видиш, или да не ме поглеждаш въобще, или да ме погледнеш с толкова суров и високомерен поглед, че очите ми се изпълваха със сълзи винаги, когато се сетех за това. Не мисля, че е грях това да обичаш някого със любов, която рядко се среща, ти сам го каза.
С любов по-силна от всяка друга по света, защото точно такава беше моята и все още е. Но ти си сляп и глух за моите ч ...