Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят стотинките в джоба ми като гладно сираче. След секунди тикам с мазните си пръсти едри маслини в устата му и пиша.
И сме сити и двамата.
© Измислен съм All rights reserved.
... чак си го представих...