Алексия тракаше с високите си токчета по мраморния под на летището в Техеран и бързо се отправи към терминала. Даде си паспорта и зачака нервно. Беше бясна и изключително изнервена.
- Къде е визата ви за престой? - попита на развален английски мъжът, който пое паспорта й.
Алексия, която наблюдаваше минаващите ирански жени, се обърна.
- Тук. - каза му тя на фарси и разлисти страницата с журналистическата виза.
Мъжът се усмихна, би печат на паспорта й и го върна заедно със самолетния й билет.
- Полетът за Лондон има закъснение от 50 минути. - съобщи й той.
Алеския направи нервна гримаса, благодари и със сядането загледа часовника си. Мразеше нередовните полети. Седнала на меката и удобна мебел, Алексия определено беше магнит за любопитни погледи. Беше висока и стройна жена, с дълга и права червена коса, вързана на красива опашка, с бледа, почти прозрачна кожа и ярко сини очи. Бе облечена в черен, строг костюм и скъпи обувки на високи токчета. Множество жени и мъже извръщаха глави, за да ...