За жената
Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - нищо интересно.
Защото истинската жена е една. Като живота и смъртта. И носи двете в характера си. Този характер, който е като тропически климат. Сутрин е топло, по обяд се излива дъжд, следобед бушува тайфун, нощта е ледена и мразовита. Така една българка носи на мъжа си емоциите, които един арабин получава от цял харем. И, все пак, обичаме си я. Тази невероятна, непредсказуема и неопитомена жена.
С нея животът винаги е приключение с неизвестен край. Каниш я да разгледа колекцията ти от пощенски марки, примерно. Тя отказва. Убеждаваш я, кълнеш се във всичко свято, обещаваш, че ще си ампутираш ръцете специално за гостуването й. Накрая приема поканата ти, подозираща, че си най-малкото търговец на бели робини. И ти хлопва вратата, тръгвайки си обидена, когато наистина сложиш отпреде й класьора с марките.
Иначе женската логика е необхватна. „Да, скъпи – казва тя – Съгласна съм, че двамата сме еднакво виновни, но признай, че ти повече!”. Най-добре разбира жените този мъж, който казва, че не разбира жените. Да не говорим за женското умение да се живее повече от един живот едновременно. Днес е Вероника от любимия сериал, утре - Райна Княгиня, вдругиден - Скарлет О’Хара, а вкъщи най-вече Месалина. И Лукреция Борджия в кухнята.
Но все пак си остава натуралната българка - работничка, майка, домакиня и любовница. Едновременно и в различни пропорции при различните жени.
Та за тая българска жена се разплакаха някакви суфражетки – аууу, горката, осигурявала едва 46% от семейния бюджет, а заплатата й е само 87% от средното възнаграждение. Е, ако подобна статистика се направи в нормалните бели държави, ще излезе, че мъжете са носители на почти 90% от дохода в семейството. Най-вече по простата причина, че в уредените икономики мъжът се грижи за финансовото благополучие, а жената се посвещава на дома, децата, семейната среда. И малко са онези, които намират единствен израз на болни амбиции в стремежа да се омъжкарят.
2,5 пъти били по-малко шефовете жени от мъжете. И получавали неаргументирано /това какво ли е?/ по-ниски заплати - въпреки високото си образование и еднаква професионална компетентност.
Странно, аз пък мислех, че назначават не по пол, а по умения. А и все пак има известна разлика между компетенция и реализацията й в практиката, нали? И призивите около подобни проучвания са си чиста проба уравниловка. Назначава се, примерно, нейде мъж-началник – и веднага другаде се назначава жена. За равенство. Вдигат заплатата на баш специалиста във фирмата – и на леля Пена я правят такава. Пълен комунизъм! Хубавото е, че подобни комплексарски изцепки са далеч от нормалния живот и практиката. И се появяват единствено като около осмомартенска гъдилка.
Е, тогава и ние да завършим с подобна. Един от принципите на Питър гласи: „Една жена трябва да е три пъти по-умна от един мъж и да работи пет пъти повече, за да получава половината възнаграждение и обществено признание от тоя мухльо”.
А като мъжки контрастиращ баланс – жената осигурява 46% от семейния доход. И 99% от разходите…
© Георги Коновски All rights reserved.
