-         За какво мечтаеш, когато си сама?

-         Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...

-         Е, няма ли да отговориш?

-         Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.

-         Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света.

-         Така е, но разполагаме с цялото време на живота ни.

-         Така е!

...

-         Когато съм сама, си мечтая...

-         Да?!

-         Мечтая да не съм сама.

-         И това го мисли толкова много време?

-         Да. Защо? Ти за какво си мечтаеш, когато си сам?

-         Мечтая си да създам нещо. Нещо малко, но значително.

-         Като усмивката ли?

-         Не, не бих казал като усмивката. Нещо по-значимо. Нещо, което да повлияе на някой, да го накара да се замисли.

-         Като въпроса, който току-що ми зададе? Накара ме да се замисля.

-         Хм... Не. Нещо, което би променило съществуването на някой човек.

-         Виж какво, мисля, че трябва да помислиш по въпроса, защото, като гледам, не си наясно с това, което мислиш, когато си сам. А може би не трябва да оставаш сам!

-         Да, перфектни сме един за друг. Ти си мечтаеш да не си сама, а аз не трябва да съм сам.

-         Не се бях замисляла за това. Виж, може би това е малкото незначимо нещо, за което си мислиш, когато си сам!

-         Не се бях замислял.

-         Ами, замисли се.