За книгите, провокирано
Издаването на книга е лукс. И свещенодействие. Във времето, когато думите безпрепятствено могат да достигнат до милиони читатели чрез интернета, когато авторът безпроблемно може да пусне в пространството буквално всичко, което му хрумне на минутата, все още съществува и тази привилегия - да облечеш своите думи в книга, да придадеш на еманацията на душевността си подходящата форма, така щото думите да извършат онова целенасочено внушение, което да ни направи всички нас - и пишещи, и четящи, сега и за вбъдеще, по-облагородени. Това налага отговорен и съзнателен подбор на това, което ще се издава.
Спомням си бумът, който се отприщи в литературата ни след "победата на демокрацията" - едно ужасно спадане на нивото на издаваните заглавия, преводи, изфабрикувани набързо, само и само да запълнят дупката, която зейна, след като някой махна капака на "социалистическата литература". Не че и преди не е имало печатани глупости, особено с цел да се понравят на Партията-кърмилница. Но, вярвам, и вие прекрасно си спомняте за опашките и за неведомите способи, чрез които се снабдявахме с хубави книги. Е, времената вече са други. След като сме разрушили всичко изгнило и неработещо дотук, имаме възможността да правим нещата така, както смятаме, че трябва и да пишем и издаваме книги, каквито наистина заслужаваме.
© Павлина Гатева All rights reserved.
