За летенето

Запитвали ли сте се как сте стигнали до летенето?

Мога да ви разкажа за себе си.

Някъде 91-ва на мен летенето ми се върти в главата. Една моя приятелка имаше гадже парапланерист. Колко планове кроях да се запозная с него. Но може би ме е било и страх, защото когато след 6 месеца разбрах, че си е счупил и двата крака, още не се бях срещнал с него.

Счупените му крака изличиха летенето от главата ми.

Или поне така си мислех.

16 години по натам имам син. Нещо се интересуваше от рицари и аз ровя из нета за снимки. Попадам на блог със статия за тях. Този блог имаше закотвена папка за летене.

Блога беше на Дачи.

Няколко месеца по-късно карахме курса заедно.

Имах късмета да имам страхотни учители – Фози, Ники, Мечо, Емо, Ицо и много други.

Най-любимия ми момент от летенето беше кацалото на лифта. Пълно с току що пристигнали пилоти всички с онези ококорени очи пълни с нещо неописумемо красиво...

Летенето промени живота ми. Бях целеустремено, амбициозно дупе, което на 35 беше постигнало повече, от колкото е очаквало. Постигах с лекота всичко, което поисках. Може и да съм искал малки неща.

Но не можех да спра. Колкото и да не исках вече, аз продължавах да бягам към следващата цел. Целите никога не свършваха.

А бях започнал да се уморявам.

Тогава още не знаех, но летенето беше единственото нещо, която спираше моята скорост. Макар и за малко.

Но разбирах, че е възможно.

Запитвали ли сте се защо всъщност харесвате толкова летенето? Заради невероятния начин на придвижване? Върховните гледки? Адреналина?

Или защото за някакво време сте успели наистина да изключите главата си?

Сега след 10 години мисля, че разбирам какво се е случвало.

Ставаш едно. С крилото. Ставате един организъм. Симбиоза.

За да се получи, за да станеш едно цяло с него трябва да премахнеш всички твои прегради, защити, ограничения. Да си чист поне към него.

И когато сте заедно, теб те няма. Защото си се слял. С него. С всичко.

Но и тях ги няма. Всички неща, които ти пречат да бъдеш себе си.

И когато кацнеш и се огледаш в очите на другите пилоти ти разбираш какво излъчват те.

Щастие от осъзнаването, че ти си едно безизмерно красиво същество!

Въпреки неуморните усилия да го скриеш от себе си през всички тези години.

И започваш да търсиш начин да удължиш времето му. Някои го правят с много часове във въздуха. Други с адреналин.

Някои успяват да го пренесат в живота си. За някои даже това става основното им състояние.

Летенето промени живота ми из основи. И въпреки, че не летя от няколко години то остана с мен.

Най- добрите ми приятели, единствените ми приятели са пилоти.

Така, че като се докоснеш до летенето според мен трябва да изоставиш всяка идея че можеш да водиш.

То ще те отведе до където можеш да стигнеш.