Той не беше лъжец. Той бе самата Лъжа. Сладка, увещаваща, убедителна. Красивото отражение на Истината (защото всички знаем колко грозна може да е тя).
Та, лъжата, тя сама вярваше в себе си, невежа за своята природа, готова да се бие до смърт за правотата си. Ето, започнала да ме омайва, убеждава ме в съществуването си цял месец. В момента, в който й повярвах, тя прозря същността си, самоосъзна се и рухна. Рухна пред очите ми, а тъй й бях повярвала...
По-опасни са Лъжите от Лъжците. Защото Лъжците осъзнават какво правят и през тях лесно се прозира. Но Лъжите, те са най-опасни, защото заблуждават себе си, а тъй – и другите. През тях не се прозира преди да е твърде късно. Те вярват в себе си, в тях вярваш и ти.
Внимавай, читателю – загледай се добре в следващото Обещание пред себе си, преди да скочиш в обятията му. Може да е Лъжец, Лъжа, или Истина. А Истината – тя е най-трудна за познаване, от нея често извръщаме очи и не смеем да я приближим. И нищо чудно, тя често е тъй грозна – не се ...