Срещнах те, не те погледнах отвъд, само погалих като вятър сърцето ти и ти казах:
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегръдка сутрин. Нежна. Разбираща. Истинска. Плаха. Палава. Красива. Защо ти е друга?
- Знам ли... нали съм мечтателка, все търся. Търся онова, което нямам и онова, което мисля, че имам, но не ми е достатъчно. Търся безбрежие. Безвремие. Безкрай... Търся безкрая на нечии очи, които не гледат към мен. Търся вятъра. Смисъла. Утрото. Дните. Покоя... И онова вълнение на сърцето, което го кара да замира от страх да не изпусне някой миг да отлети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up