За миг

Тя обикаляше стаите както обикновено. Точно привършваше с чатенето и приятелката й излезе навън. Тя й беше повече от това, никой друг не проявяваше толкова много внимание освен нея. Бяха си пращали музика, която по свой начин тя започна да слуша и след края на съобщенията. Минаваше 21 ч. и тя се отпусна в топлата вечер с рок звучене на любимите й Никелбак и още няколко ритми от други жанрове. Изглеждаше спокойна, но отново нещо я измъчваше. Дали й липсваше внимание, което никога не получаваше от мъжете? Или просто като представител на интровертите, успяваше да подава сигнали и никой не я доближаваше. Тя имаше една тайна и несподелена любов. Човек, в когото се влюби и никому не подозиращ. Бяха се запознали преди няколко години, когато постоянно общуваха. Той я приемаше за по-малката си сестра,  а за нея той означаваше всичко. Не искаше нищо , освен да й обръща внимание. Виждаше такова към останалите жени, а към нея не. Съобщенията ставаха все по - рядко и по-рядко, докато накрая просто затихнаха. Тя толкова много пъти се връщаше към тях и й се искаше да му напише поне Здравей, но се спираше. Сякаш очакваше да дойде деня, в който той ще се върне за нея. Като в приказките за принца, спасил принцесата. От какво трябваше да я спаси? Сигурно от самотата или може би от прекалено тъжната й физиономия. Нима всичко това успяваше той да го предизвика у нея? Толкова й се искаше да изтръгне тези чувства и да заобича някой друг, но те се бяха настанили под гръдната кост и пазехаа сърцето й. И въпреки тия свои надежди, тя знаеше, че всичко мвжду тях е една илюзия в главата й. Песните промениха времето и незнайно кога стана 22 ч. Тя реши да погледне за последно съобщенията в фейсбука си преди да е легнала. Приятелката й нещо й беше изоратила, но я нямаше на линия. Реши да си легне. Точно излизаше от месинджър и дойде едно известие за ново съобщение. Тя от любопитство го отвори и видя неговото име. Направо онемя и отвътре я прониза електричество. Беше й писал Здравей! Как си? след толкова много време. Защо ли се беше сетил за мен? - мислеше си тя. Опита се да запази спокойствие и му отговори на поздрава. Съобщенията идваха и тя бързаше да им отговори. От тях научи, че той е в много трудно положение след раздяла, но иска да излязат заедно. Но не както преди просто приятелски. Малко половинчато успя да измъкне, че чувствата й може би никога не са били едностранни. Беше вечер някъде между 22:30 и 23 ч. Тя не можеше да мисли в този момент. Искаше й се всичко с този човек. Ама наистина всичко. Отново я удари електричество и цялата изтрепери. Не беше вдигнала температура, а просто получи неконтролуема тръпка. Той й пожела лека вечер и я остави в размишленията й. Статуса му, че продължава да е на линия съоеше. Ами сега? Тя искаше да си легне, а не можеше от вълнение. Държеше се като едно дете, което не можеше да прикрие емоциите си. Нощта все повече настъпваше и тя заспа. На сутринта беше толкова щастлива, че нямаше кой да й развали деня. Имаше цялата енергия да излезе и да не си стои вкъщи. Слънцето пареше земята от толкова рано, че трябваше да излезе преди да е напекло достатъчно. Облече най-цветните си дрехи, реши да се гримира и излезе. Представяше си как са хванати за ръце и крачат по калдъръмената уличка водеща до любимата й закусвалня. Стараеше се да не изглежда като инфантилна, но не успяваше да скрие усмивката си. Няколко непознати минувачи я спогледаха с любопитство. Дали не си помислиха, че нещо не е в ред или просто й завиждаха на ентусиазма. На нея не й пукаше. Тя се къпеше в своята приказка, която беше на път да започне. Незнаеща на къде върви се отправяше от магазин на магазин. Приятелката й нещо й приказваше и изпращаше съобщения, но тя не беше в състояние да ги отвори. Не можеше да повярва, че мечтите се превръщат в реалност. Усещането, че любовта й е пълноценна я правеше щастлива и тя не искаше да си разваля настроението с битовизми. Това я шренасяше в друг свят. Където любовта е най-важното чувство. В късният следобед той отново й писа. Този път нямаше електричество, защото не беше с ефект на изненада. Дори го чакаше толкова много, че й идваше да му напише Айде де , откоха те чакам, но знаеше, че никога няма да го изпрати и не беше редно. Чатът вървеше добре и дпри повече от добре. Той я питаше за идеалната среща, как си представя една връзка и си споделяха толкова мечтани за нея неща. Нещо в него ентусиазма беше се скрил. Отговорите не бяха толкова бързи като предната вечер. Имаше минути разлика. Прощаваше му всичко на този човек. Това за нея беше безусловната любов. Не искаше нищо друго в замяна, освен да я обича. Тя беше готова да му отдаде всичко което е крила вътре в душата си. И въпреки, че отговорите не идваха бързо, тя с трепет ги прочиташе и им отговаряше. Той отново любезно й пожела Лека вечер и приключи кореспонденцията. Тя отново беше получила няколко пъти електричество, но не толкова силно, колкото предната вечер. Отговори на приятелката й, която я занимавааше с кандидастудентските си неволи по медицина. Беше й гузно, че я е оставила на из0акване, но беше готова да й сподели след първата среща. Включи телефона на заряд и си легна. Няколко дни след това имаше изпит. Подготви се и тръгна с колежката си. Пътуваха с автобус до факултета. Тези дни той не я беше търсил. И тя отново потъна в типичното за нея сериозно изражение. Слушаше музика с колежката си на слушалки и коментираха предстоящия изпит. Качиха се заедно до кабинета, но никой не беше дошъл още. Решиха да убият малко време в кафето и дори си поръчаха картофки. Колежката й искаше да благодари на най-добрия си приятел и заедно измисляха думите, които да му напише. След като свършиха работа и свършиха картофките те отидоха в корпуса. Кабинетът беше пълен със студенти чакащи да ги извикат за защита на курсовите работи. Дори в момент като този, тя поглеждаше телефона си и чакаше съобщение. Вече й липсваше, а това я натъжаваше. Преподаватели поздравиха к се настаниха зад бюрото. Викаха един по един студенткте и всички започнаха да чакат. Минаха двама, трима, десет. А времето сякаш беше спряло. Всеки се питаше кога ще му дойде реда, че никой не искаше да чака. Колежката й мина и й каза, че ще я изчака навън още малко. Но нейният ред така и не дойде. Тя й пожела късмет и потегли надолу. Точно в този момент тя чу името си и забърза дъха си. Влезе при тях и дори не помни какво им каза. Получи 5 и доволна си взе студентската книжка. Пожела на колегите след нея успех и тръгн апеша надолу. Колежката й още вървеше пеша к тя я настигна. Хванаха автобуса заедно на спирката и се прибраха. Жегата изгаряше отвсякъде изпод дрехите, а водата си преправяше път като че ли скоро че потече от телата им. Прегърнаха се и тя се прибра вкъщи. Нямаше търпение да свали лепкавите си дрехи от гърба, но по-важно й беше да си провери фейсбука. Родителите й нещо правеха и дори не й обърнаха внимание на оценката. Докато чакаше лаптопа да зареди сърцето й биеше твърде бързо. Не знаеше защо е така , но мисълта , че може да я потърси беше по-силна. Дори взе превез от горещия душ. Написа няколко пъти паролата си с грешка от бързого писане и влезе. Първото, което видя беше неговото име. Беше сменил снимката на профила си и тя реши да я види по-отблизи. Ялезе в неговия профил и нещо секна любопитството й. Той си е сменил статуса от необвързан на обвързан. Как? С кого? Какво става? Мислеше си тя. Нима са се аъбрали отново? Или има и трета. Този път електричеството в тялото й беше придружено с усещане на разко обождане между гърдите й. За първи път се почувства сякаш й изтръгна нещо сърцето. Сълзите бяха тръгнали да излизат още преди да разбере с коя е. Беше намерила момичето, което изглеждаше по-красиво в пъти от нея. Трябваше да се държи поне за няколко минути докато родителите й бяха в стаята. За да не видят как ще плаче след това. Тя не можеше да показва чувствата аи пред другите. Затова и те я мислеха за робот. Но тя кипеше от преливащи емоции вътрешно. Сега не знаеше какво да направи, освен да се затвори в стаята си и да потъне в плач върху възглавницата. Усещаше, че илюзията по този човек я разби на парчета, но тя не умееше да го мрази. Защо го обичам? Това се въртеше в главата й неколкократно. За миг цялата й любов беше заменена от омразата. Погубена от желание за мъст, неспирно гледаше профила й отново и отново. Но какво можеше да направи. Сега е афектирана, а и тя не означава нищо за него. Но защо той й даваше излишни надежди предните вечери. Така и не получи отговор. Колкото и да го обичаше, той не беше за нея и трябваше да спре да се вглъбява я измислени приказки.