Отново копнея аз за старите дни, за дните, в които умираше за мен, в които аз бях всичко за теб и пръстите ни се преплитаха на лунна светлина. Нежно ме галеше и шепнеше бавно: "Обичам те!" Тези думи се набиваха в съзнанието ми, придружени от целувки сладки. Ах, тези целувки, тези твои устни! Косите ми по тебе разпиляни и гледам те със зелените очи, целувам те и пак, и пак, изпиваме енергията си взаимно. Да, но остават чисти тези спомени, от греха неопетнени и все искам да се върна аз назад и това да няма край, обичам те!