За прераждането

Докато бях на гости в леля си, случайно дочух един разговор. Не, че съм подслушвал... Добре де, може да се каже, че съм подслушал, но през тези стени се чува всичко. Както отбелязах вече, съвсем случайно се заслушах и ми стана интересно.

Братовчедка ми е на дванайсет години и постоянно се оплаква, че е грозна. Сега тя вероятно, се гримираше пред огледалото...

- Толкова съм кльощава. Отвратителна съм. Нищо не ми стои добре. А и носът ми...-тук леля ми я прекъсна.

- Говориш глупости. Знаеш, че външният вид не е важен. Важна е вътрешната красота. Душата на човек. - от истината боли.

- Ето. Значи и ти мислиш, че съм грозна. Ще се самоубия...

- Шшшт. Повече да не съм чула такива думи...

- А какво да направя, като не мога да се понасям...

- Самоубийството е грях. Дори не трябва да се споменава подобно нещо.- леля ми обича да се прави на християнка от време на време.

- Не ме интересува... Искам да се преродя...

- Стига вече. Кога ще си напишеш домашните. Другата седмица имаш контролно. За къде се гласиш, като имаш куп задачи... Нали уж си будист (на леля ми и беше ясно, че малката не знае какво значи да си "будист"). След като вярваш в прераждането, значи си будист. Така ли?

- Е, и.

- Ами тогава, знаеш ли каква е теорията за прераждането?

- Какво ме интересува теорията. Нали се прераждаш и толкова.

- Да, но от тебе зависи в какво ще се преродиш. Идеята е, че тялото е просто дреха за душата. Когато дрехата тоест тялото, се износи тялото я сменя с нова. Колко бързо ще се износи и как ще изглежда една дреха, зависи от това колко грижи полага душата за нея. Ати как се грижиш за дрехата си. Като ядеш по един кроасан на ден... - сравнението си го биваше.

- Тогава защо носът ми е крив. Мразя го. Не разбираш ли, че това не зависи нито от храненето нито от прането. Просто някои дрехи са грозни. Защо душата ми е облекла това тяло след като аз не го харесвам.- малката имаше право.

- Всичко е много просто. Понеже няма магазини за тела втора употреба, то красивите и здрави тела са скъпи. Всичко зависи от това, колко е богата душата ти. Бедният дух не може да си позволи качествена дреха. А за да имаш богата душевност, трябва да четеш, да се образоваш, а не да се чудиш с какво червило да се намажеш.- много добре го скалъпи леля.

- Искаш да кажеш, че всички хора са с богата душевност ли. Най-красивото момиче в нашия клас все още срича.- е сега вече я хвана на тясно.

- В повечето случаи, богатството ограбва духа. Малцина са онези, които не са забравили миналото си и не са се отдали на поквара след като са забогатели. В следващия си живот тези хора, ще са грозни като жаби. Трудно е да забогатееш, но още по-трудно е да задържиш богатството си. Много малко  хора го умеят.- леля ми пак се измъкна.

- Искаш да кажеш, че трябва да се грижа усърдно за моята грозна дреха, за да не се износи бързо. За да имам повече време да чета и да правя душата си все по-богата и по-богата. Така че да може един ден, когато дрехата ми се износи, духът ми да е достатъчно богат за да си позволи красиво тяло. Тоест колкото повече уча в този си живот, толкова по-красиво тяло ще имам в следващия. Тоест да живея този си живот изцяло в услуга на следващия.

- Имаш ли избор. Освен ако не предпочиташ в другия си живот да си жаба, разбира се.