Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдател и се опитвам да вникна в себе си. Да направя дисекция на причините и следствията, на вечните, неосъществени любови, в които не ме обичат, не ме търсят и не ги е грижа. В драмите, в които аз не обичам, не търся и не ме е грижа. Опитвам се да бръкна в раните и да си науча урока. Да разбера защо са там, защо са ме ранили и защо съм позволила да ме ранят. Защо бях готова да подкупя дявола или да богохулствам. Защо се будя посред нощ, изпитваща непреодолимото желание да се моля. Да застана на колене в тъмното и просто да се моля. За любов. За Него. Моля се да го имам в живота си. Моля се да върна времето, да сбъдна сънищата, да го слушам как говори по телефона. Моля се да му приготвям вечеря, ...