Dec 13, 2011, 9:22 PM

За приятелството

  Prose
1K 0 1
1 min reading

Приятел. Какво е да имаш такъв до себе си - истински и честен ?
Колко много се изписа за предателите, които отваряха дупки в сърцата ни. Колко много се говореше за хората, които пуснаха ръката, която ги вдигна от земята. Колко много свикнаха да казват и повярваха, че няма приятелство. То съществува, макар и рядко срещано.
Приятелството е едно от най-ценните неща, които човек може да има. Рамо, на което да се опре. Ръце, които да го хванат. Една опора, един глас, който ти казва: "Ти можеш!". Едни очи, които те насърчават никога да не се отказваш. 

Иначе за какво са ни приятелите? Те идват и остават, за да са с нас в най-трудните и най-хубавите ни моменти. За да ни напомнят, че сме значими и достатъчно силни, за да се справим с всичко. За да има на кого да споделим и с кого да се посмеем. За да има с кого да плачем и с кого да се веселим. За да има рамо, което да върви до нас винаги. За да се обадиш късно през нощта за помощ и да не ти затворят телефона. Но всеки знае, че без да даде, няма да получи.
Приятелството е доверие. За да имаш истински приятел до себе си, на първо място и ти трябва да бъдеш такъв. Въпреки че животът ни среща с много предатели, които ни карат да вярваме, че няма истински хора. Всъщност - Има! Твърде трудно ги откривам, но те са някъде сред нас. Някъде сред тълпата е човекът, с който някой ден ще ни срещне съдбата и ще остане до нас във всеки един момент.
До тогава, мили хора - запазете човешкото в себе си и не се превръщайте във всички онези подобия на човеци, скрити зад милиони маски, а животът им една безумна игра. Раздавайте любов и топлина, бъдете добри и чакайте този истински приятел. Ако вече го имате - ценете го! Прощавайте грешките си, защото никой не е безгрешен в този свят. И вярвайте - има истинско приятелство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...