Вече цяла седмица моята приятелка леля Мита не се е мяркала  пред очите ми.Тоя  факт ме сащиса и ме хвърли в тревожно недоумение. Бях решила вече да я търся отчаяно първо у дома й, а после-навсякъде другаде когато тая сутрин някой зазвъня отдолу на входа като на пожар. Едва успях на домофона да разпозная по дрезгавия шепот гласа на леля Мита, но натиснах бутона и отключих електрическата брава.Само след пет минути моята приятелка нахлу в коридора. Беше овързала челото си с някакъв вълнен шал, под очите й имаше тъмни кръгове, косата й приличаше на изоставено, но неидентифицирано птиче гнездо, а деликатният  й нос и очите й сълзяха чувствително. Аз като я видях в тоя й вид, направо изумях. Но все пак успях да събера сили и да я тръшна на дивана в хола.

                                     - О-о-о-о-ох, Фанче, сестрице, какво ни сполетя, какво само ни сполетя,ох,ох,ох...- завайка се приятелката ми и затъркаля сълзи - ситен маргарит по осланените си бузи.

                                     -Казвай, лельо Мито, не ме мъчи, защото ще гръмна отвътре... Цяла седмица съм те мислила, а днес щях да тръгвам да те търся. Какво се е случило,че имаш вид, все едно току-що си избягала от ноктите на тиранозавър, обитаващ Джурасик парк.

- Фанче-е-й, ненагледна моя дружчице, вече цяла седмица цвърча като суджук върху дървена жарава. Нали знаеш, че моята единствена внучка Митология учи вече осма година в държавния университет в Дания със специалност:” Релации в зоната на енциклопедичните и музикално-теоретични познания с приложение при решаването на задачи в интегралната и диференциалната полифония” Горкото дете по цели нощи сън не го лови, а чете ли,чете книжните си тухли. Като наближи сесия се поти и под езика от зор. И за да задълбочи познанията си налага се да презаписва тук-там по някой семестър, но туй да му е кусура! Та обади ни се преди седмица по Скайпа нашата Митологийка и щастлива заяви,че ще се омъжва за едно нашенско момче от България. И то учело осма година при нея. Та да сме се стягали да посрещнем родителите му и момчето. Щели да искат ръката на гиздавата  бабина  Митология. Знаеш  каква перфекционистка съм, Фанче! Че това е знаменателна, велика дата в моята биография! Че мога ли да не й отдам значимото внимание, а да я претупам набързо,набързо...?! Нищо подобно! Цели две нощи не мигнахме с дъщерята трапеза за годежари да стягаме с най-отбрани ястия и напитки. Внучката каза, че пазела в тайна името на приятеля си, за да ни изненада. Фанче, изненадата се оказа двойна. Първо-дойдоха само родителите, без момчето. Обясниха ни,че важни бизнесдела са го възпрепятствали да дойде. Като чух фамилията им и като видях  мутрите им, така се разтреперих, така се разлюлях, все едно, че току що съм слязла от влакчето на ужасите. Ами че бащата беше наследствен комунист и  криминално проявен комарджия и пияндурник,  който тръбеше наляво и надясно,че забогатял още като студент в Москва от търговия с матрьошки, връзки за обувки  и ножчета за бръснене „Нева”, а всъщност участвуваше в  социалистически  канал за проститутки и наркотици. Майката отстояваше правата си на  потомствена крадла на дребно и тук-там на едро. Всичко това го бях чела в пресата и слушала по ефир,но крушката си има винаги и опашка, нали? Е, мила ми Фанче, как да е избутахме вечерта.Аз нахраних тия двама нравствени и морални гнилочи, но питай ме как съм се чувствувала през всичкото това време, докато те тровиха въздуха, който дишам и оскверниха свещените ми ушички, които чуха какво ли не. На другия ден скандалът гръмна. Синчето заловено със 20 мг марихуана, незаконно притежавано оръжие и крадено возило  беше  окошарено от органите на реда. След три денонощия обаче го освободиха и то веднага отпраши към Дания. Нашата Митология ни се обади, че в най-скоро време трябва да очакваме сгодените гълъбчета да ни дойдат на гости. Нейният Брежо чул прекрасни неща за нас от безценните  си родители и затова горял от нетърпение час по-скоро да се запознаем. Брежо, Фанче, е името на годеника. Кръстник му е самият Леонид Брежнев, който му е дал и третото си име. Поврага му е  името!По цели дни и нощи мислим с дъщерята как да избегнем тая житейска катастрофа и да отървем детето и себе си от резила.Аз,дето съм жена с достойнство, дето тухла по тухла съм градила авторитет, дето като стъпвам по земята главата ми плува в облаците, а раменете ми докосват върховете на небостъргачите как при такива сватанаци и такъв зет сега ще гледам хората в очите?! Че сега и мишките ще ми се смеят, Фанче! Даже едноока, двугърба и бърнеста камила ще ме съжали, даже голите плужаци ще са по-щастливи от мене! Затова дойдох -да споделя зловонното  като ялово яйце събитие и да ми помогнеш да взема мъдро решение. Но първо ще ме заведеш на ясновидка, гледачка, врачка, окултистка- както искаш я наречи. Целият регион ще обходим, всички магьосници, чародейки и гадателки ще посетим, но помощ трябва да получа!

                                Почнахме от най-прочутите и най-търсените.Отвън пред блока на първата имаше паркирани десетина коли.Вътре беше тихо и препълнено от чакащи. Само от време на време тишината се оскверняваше от протестиращите сърцераздирателни,протяжни крясъци и кудкудякания на две нещастни кокошки, които висяха с главите надолу в ръцете на обсебени от нечисти духове жени. Когато влязохме с леля Мита видях доста неугледна и порядъчно разхвърлена стая. Почти половината от нея беше заета от огромно легло. Върху него  разстлала телеса, бухнали като тесто за мекици, лежеше недостижимо грозна мургавелка. Шията й бе опасана от няколко реда различни по дебелина златни синджири.и медальони. Върху пръстите на ръцете й, прилични на кебапчета се мъдреха златни пръстени. Още като ни видя,  тя пъргаво се изправи и възкликна:
                                -О-о-о-о-о, Мите, добре си ми дошла! От колко време не съм те виждала.Сигурно има две-три години - и тя се спусна към леля Мита ,и започна да я мляска звучно по физиономията. - Как я караш, имаш ли клиенти достатъчно? Кажи ако нямаш да ти пратя от моите. Че ти си една от най-кадърните ясновидки в страната ма, сестро!

                       Огледах се. В стаята бяхме само трите. Аз през целия си живот не съм гадала на никого. Значи тя говореше за  леля Мита. Втрещих се. Гледай ти, гледай ти! Кой да повярва, че тая моя приятелка леля Мита, на пръв прочит толкова изявено светска жена , имала и една скрита дълбоко духовна същност, за която не подозирах. Едва дочаках края на ясновидския сеанс.

Леле Мита беше много развълнувана от това, което нейната духовна сестра й разкри, затова ми предложи да влезем в отсрещното заведение и да си поръчаме по едно питие. Когато отпихме първата глътка и тя пропълзя в стомаха ни и запали като бомбен фитил кръвта ни, леля Мита заговори:

                                         -Това е толкова деликатна тема, Фанче, че наистина се нуждая от малко алкохолно стимулиране, за да ти разкрия тая част от живота си. При мене ясновидските качества се проявиха още в ранното ми детство. Баба беше прочута баячка.Тя лекуваше заушка като баеше с кокалчета при пълнолуние,парваше със сребърна пара и лекуваше жълтеница, весеше против уплаха, четеше молитва против уроки, вдигаше паднали сливици...Целият град я знаеше и много я търсеха и тачеха.

                                          Мама не можа да усвои бабините умения. Но затова пък гледаше на кафе и карти. Казваше, че е  уж само за забавление,но комшийките идваха в следобедните часове уж да поплетат и пошият у дома, а всъщност искаха мама да им гледа на кафе.

                                           Аз още преди да узная значението на картите, започнах да гледам на дечурлигите от махалата и то доста сполучливо. Щом даже момчета идваха при мен да им гадая, значи все нещо вярно съм  казвала. Но в ония времена, Фанче, всичко беше за мене една игра.

                                             Като си взех образованието и започнах работа си казах:”Мите, с гадаене на кафе и карти социализъм и комунизъм няма да построиш.Най-много да си спечелиш  беля на главата. Ще се пазиш  да не те надушат, защото след това отърване няма да има. Всеки ще те вика да му гледаш и до къде ще я докараш така, а?!”.

                                         Хубаво ама един ден влизам по работа при колеги от съседна стая и ги сварвам да си гадаят на кафе. Една от колежките се обърна към мен и викна: ”Мите, я погледни и ти в чашата и кажи какво виждаш.?” Погледнах и казах: ”Ами виждам,че твой близък човек ще си дойде със самолет отдалече и ти ще се радваш много.” Всички изумяха. Колежката очаквала мъжа й да се завърне от задгранична командировка.И той наистина на другия ден се завърна жив и здрав със самолет. А аз нищо не знаех нито за него, нито  за отсъствието му от страната.

                                               Че като ме емнаха след тоя случай- и куцо, и сакато не ме подмина  да не ме моли да му гледам. Даже началник-отделите започнаха да ме търсят. На кой жена му кръшнала, детето му двойка получило, кой заминавал в задгранична командировка в западния свят, кой смятал нова кола да си купува... За какво ли не ме търсеха?! Даже когато дойде нов директор и той се оказа любител на окултните науки. Започна и той да ме привиква често-често с тестето карти в кабинета си. Все хубави неща му пророкувах и все хубави му се случваха.Хубав мъж беше и нямаше как да не му се случват!Секретарката ни вареше по едно кафе, но нали е доверено лице на шефа, хайде и на нея да гледам... След един сеанс шефът развълнуван и просълзен ме целуна по челото, даде ми  ключ от комсомолския клуб на последния етаж и  каза:”Мита, ще гледаш на колегите във вторник и петък от 14 до 17 часа и ще им вземаш по 5 лева. Аз и началник-отделите ще ти плащаме по 10 лева.Стига сме те експлоатирали безплатно.Трудът в социалистическа България се заплаща.” И както вървеше, Фанче, сигурно щях да се превърна в ясновидка на щат.Вярно, че заработвах добри парички, но ясновидството, мила, е свързано с огромно психическо натоварване, с разход на огромна енергия.Това не всеки го разбира. Когато се преместих в друго предприятие отдъхнах с облекчение.

                     ”Ух! Б-р-р-р-р!”и раменете на леля Мита потръпнаха. Тя отпи отново от питието и след минутно мълчание продължи отново:

                                                 -Един ден отивам на гости на една приятелка,която живее на село. Пием с нея сутришно кафе и тя изведнъж ни в клин, ни в ръкав се обръща към мен:

                                                 -Мите, хайде да  хвърлиш едно око в чашата ми,сестро! Да ми погадаеш малко.Какво ще кажеш?!

                                                 -Хич не ме бива по врачуването, Даро, - така се казваше приятелката ми- ама като настояваш обърни чашата си! - отговарям аз с половин уста. Но нали ми е приятелка как да й откажа!

                   Занареждах аз сякаш чета по книга. Слуша ме женицата с отворена уста,но накрая каза:

                                                 -Мите, много сладко говориш, но нищо от това дето каза, не е вярно. Дъщеря ми не е бременна и затова аборт няма да има, а агнетата тая година до едно са читави. Права беше, сестро, че не те бива в гадаенето!

                    Бях й казала, че дъщеря й ще махне нежеланото бебе, което  е хванала и ще им умре едно агънце. След това събитията се развиха светкавично. Вечерта мъжът й донесе в къщи и сложи до печката в щайга едно омърлушено агне. Спряло да суче от майка си. Опитаха се да го нахранят с биберон, но то отказа. На другата сутрин агнето беше издъхнало. До обяд се обади по телефона дъщеря й, която съобщи на майка си, че е направила аборт и затова няма да може да си дойде на село в почивните  дни. До вечерта цялата махала знаеше, че аз съм ясновидка, която познава много. Изви се опашка от мераклии да им гледам. За няколко дена се изпиха толкова много кафета, че в двата хранителни магазина  кафе не остана за продаване.За да се спася от обсадата на внезапната клиентела се наложи да напусна селото скришом, по първи петли и да хвана една мотриса за града.

                                                     След случката се поразмислих разнопосочно и се наложи, Фанче, да свикам спешен брифинг със себе си.”Мите - викам си - ти от това положение няма как да се измъкнеш, ами я вземи да поговориш с нашия Господ Бог, че да ти разреши постоянна ясновидка да бъдеш и да помагаш на житейски окъсали хора.”

                                                        Вечерта грабнах иконата на Иисус, че като почнах един разговор, едни обяснения, спиране нямах. Говорих, говорих докато прегракнах и ченетата ми се откачиха. Но надявам се да съм постигнала резултат. Изведнъж отвътре ми дойде един мерак да изуча световния опит в областта на окултните науки. Започнах да си купувам книги и да ги чета денонощно. В какво ли не се потопих,какви ли не мътни води не газих!Поставих началото с гадаенето на карти и кафе. Купих си карти-таро. От Турция и Германия ми донесоха още два комплекта, така че станаха три. После се посветих на астрологията и нумерологията, физиогномиката и хиромантията,хипнозата и регресията, спиритизма и свързването с духове, разваляне на магии, методът Силва за контрол на ума и какво ли не още.Четях и денем, и нощем непрекъснато. Очите ми се зачервиха и подуха, а аз започнах да ходя като сомнамбул,но не спирах.Когато най-после почувствувах у себе си готовност за действие, пуснах обяви по вестниците и Интернет и хората започнаха да ме търсят.Толкова много са минали през дома ми,че ми е трудно дори приблизителната бройка да кажа. Хубавото е, че като си тръгне клиента, сякаш някой изтрива с гума от паметта ми и лицето му ,и проблемите му. Със всеки изминал ден все повече хора започваха да ме търсят. Може да ти прозвучи нескромно, но минимум на 90 процента от посетилите ме познавах всичко. Започнах да имам видения.Като взема ръката на човека и пред очите ми като на лента върви живота му-минало,настояще,бъдеще... Имах постоянни клиенти, които години наред ме посещаваха.Таксите ми, Фанче, бяха от скромни, по-скромни, а никога не си позволих да претупвам гледането набързо. Какви ли не добрини съм вършила?! Връщала съм на разлюбени двойки любовта, бизнес-напътствия съм давала, болни и умиращи съм подкрепяла, загубени вещи съм намирала, съвети за продажби съм давала, съветвала съм как да намират работа в чужбина и у нас... Но най-ценното, Фанче, е чувството на радост и щастие,на задоволство и гордост от постигнатите резултати. Когато ми кажеха,че са вече добре,че им е леко на душата след сеанса и се усмихваха срещу мен, аз също се усмихвах като разцепена тояга насреща им.Това бяха най-сладките мигове в моя живот, скъпа  приятелко!.”

                                                             Леля Мита се просълзи разчувствувана и отново настъпи минутна пауза.Нейното вълнение се предаде и на мен.За да го прикрия престорено се закашлях.

                                                  -Лельо Мито, но защо си прекъснала тоя духовен и човеколюбив труд ,след като ти е доставял такава  радост?Просто не разбирам!

                                                  -Защо ли, Фанче? Защото човешката глупост няма равна на себе си.

                                                    Беше на Голяма Богородица. Отидох в църквата”Света Богородица” да се поклоня на иконата и да занеса цветя за празника.В сичко беше тържествено и красиво. Останах да чуя службата, палнах свещички както му е ред и духовно пречистена си тръгнах за дома. Минах край една антикварна книжарничка и реших да си купя окултна книга. Книжарят ми препоръча една и аз я купих. По пътя срещнах един образован многознайко, уж Божем преподавател в университет. Отдавна не бях го виждала. Покани ме да пием кафе. Не разбрах как тръгна разговора с него, но той започна да говори за ясновидците. Охули ги, каза че до един са слуги на рогатия и че ще къкрят в казана със смола когато отидат в ада. Той не знаеше, не подозираше, че говори пред ясновидка. Реших да защитя сестрите-труженички на духовното поле, но напразно. Устата на тоя надут и самовлюбен празноглавец беше твърде голям номер спрямо номера на моята уста. Накрая взе да ми призлява от неговото дърдорене и аз внезапно станах от масата, извиних се и тръгнах. Докато пристигна у дома усетих блокаж на поне половината от чакрите си, а негативната енергия бълбукаше у мен до височината на хипофизата ми. Взех си един освежаващ душ, запалих няколко благоуханни свещи и седнах да чета новата си книга.В нея един друг многознайко-евреин се опитваше да ми внуши, че каквото е трябвало да се предсказва е предсказано само от еврейските пророци. Всички пророци след тях били слуги на Сатаната. Изведнъж ме хвана страх.

Викам си: ”Мите, две съвпадения на един свят празник - не е ли това някакво предупреждение за теб, скъпа.?! Ами ако тия двамата са прави? Ами ако грешката е твоя? Разколебах се и започнах да връщам хората. Е, и сега от време на време ме спохождат стари клиенти,но не е като преди.По-късно осъзнах, че вярата ми е била малко, а страхът голям. А Бог недолюбва страхливците.

                                                 Леля Мита вдигна чашата и допи последна глътка от вдъхновяващото питие. Погледнах я разбиращо и със съжаление. Станахме и си тръгнахме.

                                                          Следващата ясновидка беше една счифросана бабишкела, приличаща на Гоголевата Коробочка.Тя  беше построила в двора си параклис.Три пъти ни връща докато не ни опакова като колетни пратки, така че голо местенце от нас да не се вижда,защото заради такива разголени безбожнички Света Богородица й биела шамари. Неведоми са пътищата Господни. Но това е друга тема.