И ти си в мене – ти, родино моя
„Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове...”
Оставям вестника. По принцип не оставям концентрацията си насочена върху нещо за повече от половин минута, а политически изказвания, които все още са ми непонятни, изобщо не действат здравословно на придобитата ми липса на търпение. Която все още не съм придобил. Защото в момента съм на минус дванайсет години.
Излягам се на 30-годишния диван на мама, който току що е купила (преди шест дни, ако сметките ми не ме лъжат, би трябвало аз да съм лъжецът в семейството, който още не съществува) и осъществявам контакт с петгодишната си кака и сюрреалността, в която се е пренесла този следобед. Сякаш не се намираме в люлинската гарсониера, която мама едва успя да наеме след развода и смъртта на таткото на кака! Гарсониера, в която изобщо не трябва да бъда в момента, ...