Меч, щит, меч, щит! – крещеше воинът, който ги обучаваше.
Бяха отделно от останалите, групата на новаците. Учебните оръжия тежаха повече от бойните, с цел ръцете да свикнат и позаякнат. Но главата на Бартак пулсираше най-вече от снощното вино, макар да не изпи голямо количество.
Той поглеждаше крадешком към другите групи от трениращи, някои със сламени чучела, други се биеха по двойки, беше му по-интригуващо. Сепна го удар по темето. Учителят държеше дълга пръчка и следеше кой не внимава.
Съсредоточи се! Първо се научи да плуваш в плиткото, после гледай към дълбокото! Щит, меч, щит, меч!
Мушкаха, блокираха, мушкаха, блокираха, така цяла вечност, докато ръцете им отмаляха и се отпуснаха.
Вдигни гарда, иначе си мъртвец! Хайде, мързеливци, не сте на нивата! Да видя стабилни стойки!
Когато им каза да спрат, бяха готови да се строполят от умора.
Стройте се по двойки, следва бутане с щитовете! Които отпаднат първи, ще останат да тренират, докато другите обядват.
Мислеха, че не могат повече, ...