kapricia (Валентина Вълчева)
46 70
Oct 7, 2009, 2:38 PM

За свинския грип и методите за справяне с него и подобните му 

  Prose » Humoristic
1139 0 15
12 мин reading
И така, предполагам, че вече и на кокошките им стана ясно – изправени сме пред поредната световна заплаха в лицето на ужасяваща грипна епидемия. Уморила е вече има-няма сто души в световен мащаб. Много си е, дума да няма. Вярно, че в началото на ХХ век Испанският грип е убил към 20 милиона души, ама тогава си е било за тогава. Сега сто души са си бедствие. Той и СПИН е тръгнал от няколко мъртви маймуни някъде из джунглите, а виж сега какво става! По новините вече пускат извънредни емисии едва ли не за всеки, който си позволи да кихне някъде по света. От Белия дом пресконференции дават... Абе лоша работа!
То добре, ама... барем някакво по-така име да му бяха дали на тоя грип, пък той – свински. Добре, бе, как си представяте да се изтъпаня пред хората и да кажа, че ме е хванало такова чудо?! Обидно е някак си. `Айде, предишния беше „птичи грип” – по-друго иде. А сега – свински. Ега ти!
То сигурно затова и нищо не ме лови тая година. Други обаче ги е хванало и то здраво.
         Та попадам зад един такъв на опашката в аптеката тия дни. Аз съм тук от друг зор – току-що са ми вадили нерв на зъб, половината ми лице е изтръпнало, другата половина пулсира и в общи линии имам нужда от една кофа болкоуспокояващи плюс още толкова успокоителни. Нямам рецепта, защото зъболекарката ми твърди, че не би трябвало да ме боли, но съм твърдо решена да си изляза от тук с поне десет аолина, дори и ако трябва да си ги отвоювам с оръжие в ръка.
Типът пред мен най-накрая се добра до остъкленото гише, подсмръкна звучно и като отпусна един глас балкански:
-                    ДОБЪР ДЕН!
Аптекарката, аз, още двама зад мен и саксията с фикуса на перваза подскочихме в синхрон, който би накарал Нешка Робева да изподне в екстаз от удоволствие. Човекът явно смяташе, че стъклото пред него е звукоизолиращо и много държеше да е сигурен, че ще бъде разбран правилно, дори и ако за целта се наложи да се съдере от крясъци. И за да е съвсем сигурен, изговаряше всяка буква почти поотделно, та аптекарката в краен случай да прочете по устните му за какво иде реч.
-                    Добър ден! – кимна тя и понамести очилата си с жест, който в моя репертоар обикновено замества изрази от типа на „Просто страхотно! Още един от ония!...” – Слушам Ви!
-                    `Ми аз сега идем от доктора. – започна онзи малко колебливо и я погледна, сякаш в очакване да чуе от нея, че точно така трябва да бъде, няма грешка.
-                    Мхмм?!...
Лелката очевидно изпитваше сериозни подозрения, че сама се закопава с това „мхмм”, но въпреки всичко го каза.
-                    `Ми грип имам. – обяви човекът
Нека да отгатна – свински ще да е! Просто си личи отвсякъде дори за лаик като мен.
Този път аптекарката предпочете да запази геройско мълчание, докато ние на опашката вече тръпнехме в очакване на развитието.
Онзи се попипа притеснено по джобовете за кураж, пое си дъх мощно като да се канеше да отпочва „О соле мио” и накрая с нова сила ревна така, че и стъклата издрънчаха:
-                    `Ми доктора каза да пием... а-а-а... кажи го това, бе... Тубофло.
-                    Моля?! – облещи се аптекарката.
От изумление дори не забеляза как очилата й се плъзнаха до върха на носа и аха да паднат.
Признавам си, и аз горе-долу същата физиономия добих.
Баси! Все съм чувала, че „Тубофло” било ефикасно за отпушване на канали, ама чак пък толкова... А аз овцата вкъщи само за този на мивката го използвам, когато се задръсти. Кой да се сети, че и за отпушване на нос ставало?...
-                    Тубофло! – настоя човекът, явно готов да заложи живота си, че е именно това.
-                    Ама, господине, май сте в грешка някаква... – започна аптекарката отдалече.
-                    Тубофло. – едва не тропна с крак онзи. – Докторът рече, че било същото, дето лекувало и пилешкия грип.
-                    Сигурно имате предвид „Тамифлу”. – направи откритие тя.
-                    То не е ли същото?
-                    Не съвсем.
Айде сега подробности! Тубофло, Тамифлу...
Горе-долу това казваше погледа на пациента в този момент.
Аптекарката отиде до стелажа да вземе исканото и, докато търсеше, направи грешката да попита:
-                    Само това ли ще бъде?
-                    `Ми не. – изрева пак онзи като ерихонска тръба, без да пропусне очевидно срасналото се с личността му „`ми”. – Искам и едно от това... а-а-а... дето жената го пие, бе...
Бас ловя, че когато лелката се обърна при тази реплика, видях в погледа й нещо маниакално.
-                    Какво пие жена Ви? – просъска тя, тръсвайки на гишето опаковка Тамифлу.
-                    `Ми това, бе... Забравих го, ама името му приличаше на Флекс...
Тук вече изтървах нишката, признавам си.
Моята обща култура казва, че флекс е машина за рязане на дърва или беше за метал... Нещо подобно. Коя съм аз обаче, че да се правя на много осведомена?!...
Да, този път определено видях как някъде от дълбините на душата на аптекарката се надига нов психопат-убиец. Тя обаче явно притежаваше завиден самоконтрол и познания в своята област, защото почти веднага разреши загадката.
-                    Да не е Колдрекс?
-                    А! Те това е... – ревна онзи.
След което обаче моментално добави:
-                    Ама не баш. Малко по-друго.
Умирам си за тоя израз! „Същото, ама не баш.”
-                    Фервекс? – направи нов опит лелката, очевидно на ръба да посегне към собствените си запаси от барбитурати в шкафовете отзад.
-                    А!!!...
Браво! Улучи го, ако съдехме по блесналия поглед на пациента.
Честно да ви кажа, аз и в „Стани богат” съм била, до 20 000 лева стигнах, ама тая жена в джоба си ме скри направо. Аз нямаше да се сетя, пък да не говорим, че нямаше и да издържа на напрежението.
-                    Колко?
-                    `Ми едно шише.
-                    Как така шише? - малко през зъби попита тя. - Фервекс е на прах и се продава на пакетчета по една доза.
-                    А, жената пие едно такова бело... – отстъпи човекът, изпълнен с внезапни огромни подозрения, че тази тук се опитва да му пробута някакъв радиоактивен пестицид например.
-                    Когато се разтвори във вода, Фервекс става бяла напитка със свеж аромат. – обясни тя.
Честно казано, изненадах се, че не го замери с нещо. Аз бих, признавам си.
-                    `Ми дай тогава десет. – реши мъжът след миг колебание, но си личеше, че все още не е на сто процента убеден.
Това беше моментът, в който започнах да се моля онази да не направи великата грешка да зададе още някой уточняващ въпрос, защото тогава вече не знам какво щях да направя, но при всички случаи щеше да е нещо подсъдно. Слава Богу, тя не попита нищо повече! Дори за рецепта не попита, макар да трябваше според новите правила. Сигурно беше решила, че една евентуална глоба я устройва повече от другата алтернатива. Аз пък бях готова лично да й я платя, само и само да си трае.
Плащането бе осъществено удивително бързо и гладко, без повече недоразумения. Онзи се запъти към вратата и най-накрая дойде моя ред, само за да установя, че вече нищо не ме боли.
-                    Кажете! – въздъхна аптекарката насреща ми.
-                    Ами аз... трябваше да взема нещо, но... вече няма нужда, благодаря! – усмихнах й се съчувствено и си излязох.
Смехът лекувал, казват. Да знаете, вярно е.

© Валентина Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това за Тубофло си е живия живот - видях го! С леки преувеличения тук-там, историята всъкност си е съвсем истинска.
  • е бива бива
    но чак толкова сълзи
    от смях да лея...
  • И мен ме болеше коремът, преди да прочета това! Мина ми! )) Супер е, особено моментът с Тубофло!!! Най-сърдечни поздрави!
  • Кефиииш!
  • Миа, а я си придстави да присъстваш на подобна сцена! Просто... безценно, дето се казваше в една реклама.
  • Направо ми оправи настроението. Поздравления.
  • За Четвърти километър... Както обичам да казвам, всичко е въпрос на гледна точка. Аз лично гледам по съвсем нов начин на това място, откакто прочетох "Из делниците на един луд" на Тони Филипов, д-р. (Така и не разбрах защо толкова държи това "д-р" да е след името му, но ми се струва, че за него е важно.)
  • Само големият ми самоконтрол,върху който се трудих дълги години в съдебните зали ме спаси от това да избухна в нездрав смях пред колегата, който веднага щеше да реши, че съм изпаднал в дълбока нервна криза, а аз мразя четвърти километър. Поздравления.
  • флексът реже метал, дърво... а бе - реже.
    кеф тук, ти казвам, ей
  • Обичам да разсмивам хората! Така започвам да се смея и аз. Освен това е далеч по-приятно да се живее, когато не вземаш ежедневните досадни случки твърде насериозно. Човек може да се вкисне в такава ситуация или да се позабавлява - въпрос на избор.
    Така че радвам се, че още някой се е посмял на случката.
    Петя, убедена съм, че флексът е машина за рязане, ама не знам на какво точно. Ще питам, ако се наложи.
  • Да разсмиваш е дори по-трудно, отколкото да разплачеш, но ти го умееш мила и то блестящо!!!
  • Е, браво, браво!!! Направо ме разби!!! Отдавна не се бях смяла така - до сълзи!!!
  • Хихи...
    Не знам що е то Флекс и за какво служи, ама ти направо ме наряза от смях!
  • страхотно е.. свежо...
  • абсолютно да!
Random works
: ??:??