Feb 23, 2018, 1:56 PM

За съчицата в окото на другия 

  Prose » Others
3462 3 6
5 мин reading

 „И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?  Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око  и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око” Мат 7:3-53.

Стихът насочва вниманието ни към често срещащия се навик на хората да  правят забележки или да намират недостатъци  у другите, тъй като чуждите  грешки  отстрани се виждат по-лесно. Ако не беше писано от евреи преди хиляди години, щяхме да кажем, че това е навик предимно на българите. Но не, тази човешка черта – да намираш недостатъците на другите хора е присъща навсякъде по света. Наистина, у нас, българите, тя така се е настанила, че човек би казал – ето, тук е родината й.

Но Божията мъдрост изисква първо да прегледаме себе си.  „Гредата”, за която става дума, ни подсказва, че нашите недостатъци са по-големи от   дребните грешки, „съчиците”, които виждаме у другите. Лесно е да се критикува. Но имаме ли правото и основанието да критикуваме, ако нашите грешки са даже  по-сериозни?  И тогава, какво? Словото ни казва: „ Извади първо гредата в своето око за да видиш и извадиш съчицата от окото на брата си” Матей  7:5.

„Гредите” и „съчиците”, за които образно се говори, са  нашите грехове. Нужно е първо да се освободим от собствените си недостатъци, преди да ги търсим и посочваме у другите хора.След като сме наясно с нашите, ще можем да се поставим на място на другия, да го разберем по-добре и ще бъдем по-справедливи.  Защото ще имаме опит в освобождаването от греховни навици, мисли и поведение; ще знаем колко трудно е например, освобождаването от някой порок ( тютюнопушене или друга зависимост). Който не се е борил със зависимост, лесно може да упреква, но трудно може да даде правилен и полезен съвет.

И тук стигаме до въпроса за съденето. Някои посочват стиха – „не съдете за да не бъдете съдени” Матей 7:1. Но често именно тези думи не се разбират правилно. Не , че не трябва на никого за нищо да се прави забележка или да се изобличава за неправилна постъпка, мнение или грешно тълкуване на Словото. Трябва обаче да отчитаме разликата между осъждение - изричане на присъда: напр. „ти ще гориш в ада”, „ти няма да бъдеш спасен” и др. такива,   т.е. къде конкретната душа ще прекара вечността, и  изобличението за грях – напр. „това, което правиш  е грях” , или  „това твое поведение не се одобрява от Бог, Божието Слово”.

Христос не ни съветва да бъдем равнодушни към поведението на близките, а  да ги изобличаваме,  когато то не отговаря на Божиите изисквания.  Исус казва на Петър: Махни се, Сатана, защото е писано: На Господа, своя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш." Матей 4:10 , с което искаше да Му каже, че това, което говори не е  правилно.

Изобличението е надграждащо. То има за цел човекът да осъзнае греха си и да се поправи.  Като посочваме грешките и недостатъците на другите, порицавайки  греха, да се отнасяме с любов към грешника.Това е принципът, по който Бог се отнася към грешните човеци.

Всеки  християнин  трябва да взима решения или да прави разлика между доброто и злото, даже и между доброто и най-доброто. За корекцията,  забележки или изобличаването между християните си има правила. Някои от тях са следните:

  • Споровете  да се решават в църквата пред християни, които могат да разрешат въпроса ( 1Коринтяни 6:1-8).
  • Местната църква има право да съди сериозните грехове на нейните членове и да взема съответните мерки ( Матей 18:17, 1Коринтяни 5:9-13).
  • Вярващите трябва да преценяват доктриналните поучения на своите учители и проповедници, чрез Божието Слово ( Матей 7:15-20; 1Коринтяни 14:29; Йоан 14:1).

А  относно осъждението, само Бог има право и може да отсъди мястото, където човек ще прекара вечността: Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си? Яков 4:12. Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи своята похвала от Бога. 1Коринтяни 4:5.

Когато не сме наясно как да постъпим в конкретен случай,  да помолим Бог да ни даде изход или идея.

И така, не ни остава друго, освен да се молим с думите на псалмиста:  „Сърце чисто сътвори в мене, Боже и дух постоянен обновявай вътре в мене” Псалми 51:10.        

© Anastasia All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за вниманието, Люси. Темата оправдано предизвиква интерес. Смятам, че ако вярващият християнин спазва Божиите изисквания, няма да му се налага да ползва услугите на обществения съд. Иначе, неминуемо трябва да има ред, за който са оторизирани да се грижат обществените съдилища. Друг е въпросът, че те не винаги си вършат работата както трябва.
  • Благодаря, Руми, че одобряваш християнската тематика, на която често се спирам в размислите си. Благодаря ти, и че си обърнала внимание на стила ми, което за мен е много важно. Благословения и поздрав и от мен.
  • Права си Руми, лошото е, че много хора се считат за безгрешни или за " над законите"... особено някои бизнесмени и политици.
  • Люси, за наказателната система на една държава съм съгласна, тя трябва да съществува! Дори и в Библията се говори за тези неща, цар Соломон например е бил един от най-добрите и мъдри съдии! Ако в днешно време църквата и Божиите закони се зачитаха, светът щеше да е едно прекрасно място, но дори и да не познаваме Библията, по пътя на логиката, би следвало всеки да погледне първо себе си, преди да е отсъдил!
  • Е, все пак да не забравяме, че и наказателната система на дадена страна има право да съди и да дава наказания. Остава ни да вярваме, че системата функционира, защото често оставам с впечатление, че нещо ѝ куца...Или Темида не е с вързани очи. Но това е друга тема... Защото, не е добре, ако чакаме корекция на злото само от Църквата...
  • Скъпа Анастасиа, първо искам да те поздравя за това, че тема на твоята проза винаги е Божието Слово! Харесва ми начинът по който пишеш, съвсем ненатрапчиво и разбираемо. Ще се радвам, ако повече хора прочетат "За съчицата в окото на другия"! Бъди благословена! Поздрав!
Random works
: ??:??