За теб

Винаги, когато съм с друг, ще си мисля за теб, във всеки друг ще виждам твоите очи, ще чувствам твоята кожа, ще чувам твоя глас. Мислех, че ще те те забравя лесно,  но мога ли да го направя наистина?!? Мога ли да забравя начина, по който ме галеше, думите, които ми казваше, погледа, с който ме гледаше. Мислех, че с дните ще те изтрия от съзнанието си и ще спра да те виждам в сънищата си. Че ще се влюбя в друг и ще отдам сърцето и душата си на друг. Но не мога! Ти ще си с друга вече и ще я обичаш толкова много, колкото аз теб. Ще ù казваш по същия нежен начин онези мили думи, които казваше на мен. Ще я гледаш с онзи пронизващ и смразяващ поглед, с който гледаше мен. Но ще забравиш ли кожата ми мека като коприна и очите ми зелени като трева? Ще забравиш ли гласа ми меден и малкото ми сърце, което ти раздели на две. Ще забравиш ли това, че ти давах всичко и прощавах всяка твоя лъжа. Не, ти не можеш да забравиш всичко това...
И сега, макар и вече късно, аз те питам защо? Защо направи всичко това? Защо
превърна ме в труп, скитащ се из света и търсещ малко топлина? Защо душата ми направи пепел, която всяка зима се разнася малко по малко? Защо сърцето ми в окови заключи и защо затвори ме в порочния си кръг? Това ли заслужавам? След всичко, което ти дадох и след всичко, което направих за теб. Мислиш ли, че ще живея пак и ще мога да летя на свобода? И ще видя пак света в цялата му красота. НЕ! Това никога вече няма да стане. И ти ме питаш защо? Защото очите ми са затворени за други и ушите ми са глухи за мили думи. Сега те моля за едно - ела при мен и върни слънцето в моите дни. И щастието в моите очи. И вятъра в моите коси. Върни живота ми предишен и любовта ми голяма. Върни ги!
Питаш ме какво е останало в сърцето ми? Останала е само омразата и малката
надежда за живот. Хайде, свършвам, защото виждам, че те  отегчавам, а и думите ми вече са безсилни да те върнат. И дано някога да си простя за нощта, в която направи ме Жена!