Мило мече, когато те няма и си далече, и слънцето не свети вече! Денят стана студен и времето отлетя от мен. Искам облаците, дъждът и зората с мен да влезат в тишината. Там ще те търся, без да бързам. Всички пеперуди ще завържа там, където вечността не съществува. Само вятърът ще ме чува. Накрая по дъгата ще се покатеря, опитвайки пак да те намеря!
Посветено на Иван от Боряна!
© Боряна All rights reserved.
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
