Mar 16, 2011, 10:25 PM

За тогава, когато сега наистина ще е някога... 

  Prose » Narratives
6170 0 1
3 min reading
Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем назад и погледнем - дали ще съжалим какво виждаме? Изживяхме ли живота си пълноценно, изживяхме ли го по най-добрия за нас начин?
Обръщайки се назад, ще видим спокойствието, непринудеността и енергичността. Колко пъти ни се случваше да сме импулсивни, да сме директни и мигновени? Колко пъти се хвърляхме с главата напред в нещо, което не знаехме как ще завърши?
Беше ли ни зле?
Обръщаме се и виждаме всички онези любови, които са минали през живота ни. Някои по-големи, други по-малки, а трети - съвсем незначителни. Ще видим онези малки мигове на щастие с любимите хора. Хората, преминали през живота ни, оставили своята следа в съдбата ни и помогнали ни да стигнем дотук. А дали ще се сетим за всич ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нора Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??