За тримата палавници, един камък, който не беше камък и две кучета
1 min reading
Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сеното в задния двор на кръчмата на Хо, но понеже ще е само малко - няма да им го броим. И така - скок на камъка, от там скок върху малката бъчва, после върху голямата и на края бух в сеното, след това бегом от начало...
След около половин час Мър Мяу за пореден път изпълзя от сеното и пое по познатия вече маршрут с цел следващо бухване, когато:
- Мър! - възкликна той. - Къде изчезна камъкът?!
- Мър! - извика отново Мяу, като не получи отговор. - А ти къде изчезна?!
- Мяу - отговори му чак тогава брат му. - Гледай, камъкът взе, че си тръгна!!!
Естествено любезният читател сигурно вече се е досетил, че камъкът не бе никакъв камък, а костенурка, на която вече й беше писнало от това непрекъснато подскачане върху й и бе тръгнала да си намери някое по-малко шумно местенце... обаче с Мър Мър на гърба си.
Ами Ко Те, защо не играеше заедно с братята си?! Всъщност и той тичаше натам, но понеже реши да мине напряко през някакви дворове, успя да си създаде малък проблем с две кучета пазачи, които с весел лай го подгониха, обаче...
- Какво сте ме залаяли?! - войнствено ги скастри Ко Те, който хич не харесваше някой да му вика.
- Но... - започна да се оправдава първият пес.
- Като извикам братята си, така ще ви наредим! - продължи да настъпва котето.
- Но... - опита се да каже нещо и вторият пес, докато отстъпваше заднишком.
- Всъщност защо пък да викам братята си, а не ви започна на момента! - не преставаше да настъпва Ко Те, който целият беше настръхнал.
- Но... отново безуспешно опита да вземе думата първото куче.
- Е, хайде - великодушно махна с лапа малкият котарак. - Този път ще ви се размине, но само защото много бързам.
- Но това е нашият двор - промърмори второто куче, загледано в отдалечаващото се коте и малко неуверено добави. - Нали?
След около половин час Мър Мяу за пореден път изпълзя от сеното и пое по познатия вече маршрут с цел следващо бухване, когато:
- Мър! - възкликна той. - Къде изчезна камъкът?!
- Мър! - извика отново Мяу, като не получи отговор. - А ти къде изчезна?!
- Мяу - отговори му чак тогава брат му. - Гледай, камъкът взе, че си тръгна!!!
Естествено любезният читател сигурно вече се е досетил, че камъкът не бе никакъв камък, а костенурка, на която вече й беше писнало от това непрекъснато подскачане върху й и бе тръгнала да си намери някое по-малко шумно местенце... обаче с Мър Мър на гърба си.
Ами Ко Те, защо не играеше заедно с братята си?! Всъщност и той тичаше натам, но понеже реши да мине напряко през някакви дворове, успя да си създаде малък проблем с две кучета пазачи, които с весел лай го подгониха, обаче...
- Какво сте ме залаяли?! - войнствено ги скастри Ко Те, който хич не харесваше някой да му вика.
- Но... - започна да се оправдава първият пес.
- Като извикам братята си, така ще ви наредим! - продължи да настъпва котето.
- Но... - опита се да каже нещо и вторият пес, докато отстъпваше заднишком.
- Всъщност защо пък да викам братята си, а не ви започна на момента! - не преставаше да настъпва Ко Те, който целият беше настръхнал.
- Но... отново безуспешно опита да вземе думата първото куче.
- Е, хайде - великодушно махна с лапа малкият котарак. - Този път ще ви се размине, но само защото много бързам.
- Но това е нашият двор - промърмори второто куче, загледано в отдалечаващото се коте и малко неуверено добави. - Нали?
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
