За учителя

    Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий, това бе нещо, за което се говореше отдавна. Покорил големите сцени, хората го очакваха и тук. Имаше няколко минути докато започне представлението. Генадий излезе от залата. Искаше да подиша малко чист въздух. Отвори вратата на салона. Тръгна по коридора. Видя възрастна жена, която се бе подпряла на бастуна си. Мъжът се приближи до нея. Погледна я в очите и каза:

- Г-жа Иванова? Вие ли сте?

- Да! - отговори смутено старицата.

- Много се радвам да ви видя! Какво правите тук? Аз имам концерт.

- Не ме пуснаха вътре! - отговори възрастната жена. - Казаха, че билетите били свършили. А аз толкова много исках да чуя моя ученик. Толкова, че съм тръгнала преди два часа от дома. За да стигна навреме. Да не изтърва и секунда от това, което ще свириш. И реших да те слушам от коридора. И без това недовиждам.

Генадий я хвана за ръка. Поднесе я към устните си. Целуна я. Избърса сълза, която се стичаше по бузата му. Усмихна се и каза:

- Влизате с мен. Ще седнете там, където ви кажа.

Той я настани на първия ред. помоли един мъж от екипа да освободи мястото. Качи се на сцената. Диригентът даде знак и оркестърът започна да свири. Генадий седна зад пианото. Акорд след акорд. Нота след нота. Нежна мелодия. Пръстите му едва докосваха клавишите, а в залата звучеше музика. Публиката ръкопляскаше. Генадий вдигна ръка. Аплодисментите спряха. Той стана от пианото. Приближи се до първия ред. Хвана своята учителка за ръка. И бавно я придружи до стъпалата. Качиха се на сцената. Мъжът се доближи до микрофона и каза:

- Това, което съм постигнал и показвам нне е само от талантът, който имам. Пътят бе дълъг и труден. Но искам да ви покажа една жена, която ми е дала толкова много, че по никакъв начин не мога да й се отблагодаря. Това е моята учителка. Г-жа Иванова. С такова внимание и вяра в мен ми е вдъхвала сили. И желание са вървя напред. Идвало ми е да се откажа. Да се занимавам с друго. А тя е била до мен в най-трудните ми дни. Нека аплодисментите да бъдат за нея. И не само. А за всеки един учител!

Публиката стана на крака. Хората ръкопляскаха. Учителката плачеше, но сърцето й бе пълно с гордост. От това, че нищо не е било напразно. Генадий падна на колене пред старицата, която се подпираше на бастуна. Стана. И двамата се поклониха пред пълната с хора зала.

Явор Перфанов

05.10.2023 г.

Г.Оряховица