Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий, това бе нещо, за което се говореше отдавна. Покорил големите сцени, хората го очакваха и тук. Имаше няколко минути докато започне представлението. Генадий излезе от залата. Искаше да подиша малко чист въздух. Отвори вратата на салона. Тръгна по коридора. Видя възрастна жена, която се бе подпряла на бастуна си. Мъжът се приближи до нея. Погледна я в очите и каза:
- Г-жа Иванова? Вие ли сте?
- Да! - отговори смутено старицата.
- Много се радвам да ви видя! Какво правите тук? Аз имам концерт.
- Не ме пуснаха вътре! - отговори възрастната жена. - Казаха, че билетите били свършили. А аз толкова много исках да чуя моя ученик. Толкова, че съм тръгнала преди два часа от дома. За да стигна навреме. ...