Денят, в който те загубих, осъзнах колко те обичам.
Не ме оставяй... не мога, аз не мога...
Аз да се примиря не мога... че с друга ще си, вместо с мен...
Не, не, не ме оставяй повече сама в нощта... не мога повече да издържа така.
Не мога, о боже, прости, не мога - в всеки друг виждам теб...
в всеки друг... виждам те. Уви, аз не мога тъй да те забравя,
защо ли тъй се получава... сърцето ми плаче.
Иска да е с твоето... а ти сикаш ли...?
Не си безразличен, знам... ако беше, щях ли да те искам още...
ти си нежно цвете... наранимо дете... което ме плени с своя детски чар...
детски чар незаменим... с тебе всичко е различно... така прекрасно, но уви!...
Съдбата раздели ни, но не, не, не, не мога аз да оставя така нещата, няма да си простя...
Да си простя за какво, като ти си далеч от мен... все едно една част от мен я няма...
Не, не, не, не, не мога, искам те... прости, ако лъжех те аз... но наранена бях...
И аз като тебе дете невинно бях... вярвах на лъжи, но вече друга съм аз... сега пораснах, осъзнах... но май късно е, нали...
да те върна, аз не мога... трудно е, но, моля те, прости...
Сама не мога вече така, всички спомени към теб летят, всичко хубаво към тебе сочи.
Слънце... мое, нима грешна съм, че те обичам... аз не мисля така, но уви, много хора завидяха, завидяха на щастието... какво толкова... завиждаха, нима заслужихме това.
Не си отивай... ти си лъч... който озарява моята душа, щом се усмихнеш...
копнея пак да ме прегърнеш... да ме обгърнеш с своята сила и мощ...
Отново да се топя в теб в реката на мечтите... на любовта...
OБичам те!{P}