Денят, в който те загубих, осъзнах колко те обичам.
Не ме оставяй... не мога, аз не мога...
Аз да се примиря не мога... че с друга ще си, вместо с мен...
Не, не, не ме оставяй повече сама в нощта... не мога повече да издържа така.
Не мога, о боже, прости, не мога - в всеки друг виждам теб...
в всеки друг... виждам те. Уви, аз не мога тъй да те забравя,
защо ли тъй се получава... сърцето ми плаче.
Иска да е с твоето... а ти сикаш ли...?
Не си безразличен, знам... ако беше, щях ли да те искам още...
ти си нежно цвете... наранимо дете... което ме плени с своя детски чар...
детски чар незаменим... с тебе всичко е различно... така прекрасно, но уви!...
Съдбата раздели ни, но не, не, не, не мога аз да оставя така нещата, няма да си простя... ...