/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
…
Събуждам се – слънцето ме е замаяло и съм заспала. Първото, което усещам – ръката ми е изстинала. Там, където съм държала ръката на Толи, е празно. Поглеждам до себе си – няма го. Случвало се е и преди да изчезва така, но този път е нещо различно. Сърцето ми го подсказва. Свито на орех, то е завързало пътищата на всички вени в мен, на всичките ми жили. Станал е скоро – тревата още пази очертанията му. Не се е изправила. Тръгвам по стъпките му, те стигат до реката и се изгубват. Минава ми странната мисъл – отишъл си е по водата. Какво означава това? Един ден ще разбера къде е Толи. Неясно тревожно предчувствие е стегнало в обръч около гърлото ми коравите си пръсти. Задъхвам се. Въздух! Въздух! Неясен спомен наднича зад една врата и преди още да я разтвори напълно, се скрива зад нея. Връщам се на полянката. Цялата съм в пот. Косите ми са мокри, дрехите лепнат. Сядам в средата, свивам колене пред себе си и, опряла лактите си на тях, се хващам за главата. Вие ми се свят. Ло ...