Зимната нощ от няколко часа владееше света. Санитарите отдавана бяха изгасили осветлението в болничните стаи и сега единствената светлина идваше бледа и призрачна от лампите в коридора. Но Самуел не спеше. Тази стая и това легло бяха негов дом от вече много време. Единствено вечерните часове прекарани в размисъл го караха да се чувства отново човек в истинският смисъл на думата. Въпреки напредналата си възраст, той и семейството му имаха надежда преди първата операция, но сега, след провала и на втората съзнанието му знаеше, че краят е близо. Но другите отказваха да приемат истината или още не я осъзнаваха, но се досещаха и това личеше по лицата им, когато докторите насрочиха дата на третата интервенция. Сега единственото му желание беше да го оставят да отиде при жена си, която го беше напуснала месеци преди да се разболее, но те нямаше да го оставят да умре спокойно. Днес беше предпоследният ден преди отново да влезе в операционната. Утре щяха да го оковат отново към системите и апар ...