Останах загледан в Мария. Дори обърнат с гръб, можех да чуя думите, напиращи от устните й. Беше повече от изненадана. Приятно или не. На мен, обаче, ми се плачеше. Сетих се за последния път, в който я видях. На рождения й ден. Бяхме си разменили думи, които щях да помня винаги. Болеше ме. Толкова бях наранен. И да видя отново очите на жената, която обичам... Беше повече от изпитание. Беше повече от емоция. От „случайна“ среща. Знаех, че не е безразлична. И че в момента се чувства тотално объркана. Та нали аз бях онзи, който пръв сложи картите и разказа за чувствата си?! Сега лъжец ли бях? Негодник ли? Играч?!
С Иванина седнахме до Светла и Стоян. От другата ни страна остана едно от непознатите семейства. Не след дълго се появи и Борислав, мъжът на Мария. Дори не исках да го поглеждам. Всичко се случваше пред мен. Седяха срещу нас. Малко по-вляво. Ива разпозна Мария. И изобщо не реагира, което ме накара да се чувствам спокоен. Докосна ме и потърси ръката ми. След това я задържа и леко м ...