Зад кулисите... с Краси
Миналата година бяхме на море заедно с Красимир Тенев. Лято, тризвезден хотел и ние с него още две звезди, та си изкарахме петзвездно. Плаж, море, звездни нощи, ресторанти и хармоники... Стихове, разбира се, малко проза и много срещи с приятели, купонът си беше през цялото време на шест.
Лежим си с жена му на шезлонгите, мъжете са в басейна, ние си пием капучиното и разказваме сериалите на живота си.
- На моя му дай спорт и не го закачай. Питай ме за Формула 1, за футбол, баскетбол, тенис, всичко ще ти каже, покрай него и аз знам повече за спорта, отколкото за сериалите или политиката в страната. Краси поне пише стихове, друго си е да живееш с романтик!
- Абе, хич не ми е лесно. По цял ден е на компютъра.
- Да, но твори, а моят... Сигурно ти сваля звезди и ти говори в рими...
- Да бе! Веднъж не ми е казал, че ме обича.
- Но те обича, нали виждам.
- Ама друго си е да ми го каже.
- Сега ще го накарам.
- Моля те, недей.
- А, няма да се плашиш. Моят сухар, що зор видех, докато го накарам веднъж да ми каже, че ме обича, но успях, та Краси ли?! Той от неудобство пред мен... На мен никой никога не ми е отказвал... Е, не че... никога и никой, ама нали така се казва, та... А, ето ги, идват. Краси, я ми ела тук. Ти нали обичаш жена ти?
Краси се усмихва.
- Знаех си. Тя ми каза, че не помни да си ù казвал, че я обичаш. Не мога да повярвам, поет и... Как може такова нещо?! Хванах се на бас с нея, че сега ще ù припомниш тези мили думички: „Обичам те!”
- Не е важно да казваш на някого, че го обичаш, по-важно е всеки ден да му го доказваш.
- Знам, прав си, че е по-хубаво, но! Ние не искаме да ни казвате, че ни обичате, а наум да ни псувате, искаме да го усещаме, по възможност всеки миг. Дори когато гледате футбол или сте пред компютъра, но... Нали мъжете обичат с очите, а жените с ушите, сещай се защо ние висим по цели часове пред огледалото? Ами за да ви се харесаме и като ни погледнете, да ви стане... хубаво! Да ни изяждате с поглед, да ни събличате... душичките, да ни желаете. А ние обичаме да чуваме колко сме сладки, колко сме хубави, колко много ни... обичате! Какво ти пречи сега да ù кажеш, че я обичаш? Свечерява се, басейн, залез, романтика. Кажи ù го веднъж, ще го запомни за цял живот и няма да има нужда да ù го казваш пак. Пък и ако забрави, имаш живи свидетели – три в едно!
- Не, не ме карай, аз имам друга философия за живота.
- Философ с романтик такъв, а аз се кълнях в теб.
Вечеряхме под звездите, на връщане от ресторанта си взехме такси и Краси ни свири на хармоника. Беше страхотна вечер, а на другия ден на плажа:
- Краси, пак ли ми носиш стихове. Аз съм на почивка бе, момче, искам да забравя за всичко, за сайтовете за запознанства, за проза, за поезия и за бял стих даже!
- Това е мое стихотворение. Става дума за вчера, за...
- А, значи все пак си мислел по въпроса, я да видя какво си измислил! Едно „Обичам те” да беше казал и щеше да спиш цяла нощ, ама нали си поет... мислиш, пишеш, бришеш... Ама ти наистина си написал... стих.
Обичам я
Тя знае, предпочитам ежедневно
с делата си безспорно да доказвам
словата, дето никога не казвам.
Но да ги чуе, знам, ù е потребно.
„Обичам те" очаква тя – напразно.
Да съм банален прозаик отказвам.
Използвам нещо друго, по-различно,
което, според моята представа,
„обичам те” дословно означава
и то ми върши работа отлично.
Какво? Ракрия ли ви – и то става
изтрито от използване, безлично.
Ще си го пазя най-егоистично
и ще го сменям... да не остарява.
- Ха! Изненадка!!! Браво бе, Краси!!! Завиждам на жена ти!
Краси се смее, Юлето се усмихва. Защо ли мъжът ми се чеше там, където не го сърби?! Просто знае какво го чака – или пак ще трябва да ми каже, че ме обича, или... да ми напише стих... на полувремето.
Така и не написа стих, нямаше време, срещахме се с приятели, плувахме, правихме загар, купонясвахме с една дума. Емоции. Даже изгубихме един ден Краси от поглед, търсихме го навсякъде и... Вече се притеснихме здраво. Колко време беше минало, не зная, но ни се видя цяла вечност. Жена му бледа, притеснена... Разбрах, че го обича, а аз му бях бясна. Ако се е удавил, да не ми се вясва, че ще го удуша със собствените си ръце. Ще ми проваля почивката той, къде се намира и как ги мисли тия работи?! Ето го, иде засмян... Следва не скандал, а прегръдка, точно като по филмите... Не се обичат ли?! Само за снимка са. Къде ли ми е фотоапаратът?! Колко са сладки! На брега, прегърнати, свечерява се, морето се плиска в краката им, слънцето усмихнато залязва... Да, сега разбирам Краси. Защо да разваля тази прекрасна синя вечер с нещо глупаво, като „обичам те”, точно като в песента на Франк Синатра. Краси се учи от грешките... на големите... Майстор е!!!
http://www.vbox7.com/play:6e99b8b1
С много обич за отминалото синьо лято: банална прозаичка С.Л.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря и за прекрасната музика, Светлуш!
-
Аз съм сигурна, че Краси много обича жена си!
Разведри деня ми, Светле!
Довечера като се прибере моичкият, и започне от вратата с това "обичам те", ще му дам да разбере, ами че той го подкарва направо на песен, та няма спиране, ами да се учи пък той от Краси!
-
Припомни ми следния тост:
"Един човек попаднал в чужда страна. Срещнал младеж и девойка, и ги запитал: "Как се казва на вашия език "Обичам те!"? Младежът прегърнал девойката, целунал я и казал: "Ето така се казва на нашия език "Обичам те!""Нека да пием за това: да показваме на близките си че ги обичаме не само с думи, а и с постъпките си!" -
И замириса на море...
На хладен бриз и водорасли.
на отпечатани нозе
и стих нахвърлян върху пясъка...
Не знам защо си те представих Светле как пишеш върху мокрия пясък.И дори ти завидяхОт кривия макарон, през който ще гледам морето ще да е... -
Хубаво е с вас! И на сцената и зад кулисите. Сърдечни поздрави!
-
Бива си го Франк Синатра! Вече мога да свиря още една песен.
Ама ти също си получи доказателството. За думичките не знам дали си чула, но Васко не гледа нито един цял мач, дори и песни на Марги Хранова не слуша, освен това когато ти откраднаха джапанките, точно тоя ден в който беше най-горещо и бяхме отишли на плаж без кола...С колко обич ти отстъпи своите. Какво куцукане беше по горещия асфалт!
Щом някой някого обича
за него ще се жертва, няма как -
без джапанки по жегата да тича
подскачайки от крак на крак.
Често си спомням този емблематичен момент. (Само да не си помислиш че съм ти зарил джапанките в пясъка!) Дори го възпях.
-
Бях там, видяхме се... и беше толкова хубаво!
А за Краси и твоя "запалянко" мога да изредя колкото си искаш суперлативи!
Не че искам да чуя Ония думични - не! А защото ги виждах, неказани, отправени към вас - в очите на двамата!!!
Прегръдка, Светланчик*! -
Светле!
Припомни ми...
Чакам ви, в същия състав
До скоро!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Силви, беше наистина хубаво и незабравимо красиво...с вас!!!
Петинко, колко са хубави тези срещи пълни с усмивки и много обич, липсвате ми...
Ах, Краси!!!
В морето кървяща пътека
е залезът – пламък червен.
По джапанки летният ден
куцука по нея полека.
Беше и смешно и мило, това с джапанките. И музикалното оформление в таксито и гостите ни Петя и Силвия. И красивите залези около басейна. Беше прекрасно, попивах всеки миг и го изживявах с радост. Благодаря ти!!!
Светлана, наистина е хубаво, когато сме заедно, знаеш го.
Антонио, ти пък ако си мислиш, че ние можем без вас, леко си се объркал
Поздрави и за теб, Антоан!!!
И стих и танци върху пясъка, имаше всичко, Доче. Не ми завиждай, счупи макарона и догодина заедно може да сме там, кой знае?!
Нека да пием, Ангар за това!!!
Джейни,усмихна ме, ама нека се учи и твоят. Па да разнообрази малко програмата, я. Той пък с това "обичам те" прекали. То за нас има ли угодия, но да си затрая, че...
Кадир!!! Не мога да спра да се усмихвам и да ти се кефя!!!
Криси, аз ти благодаря!!!