Вървим по пътя, а той лъкатуши и става все по-стръмен. От двете страни се извисяват могъщи дъбове и буки, преплели клони и листа като стражи, охраняващи лоното на Странджа. Храсталаци ни се изпречкват пред очите и сякаш неотстъпват да минем нагоре. Задират ни дрехите, дърпат ни по ръцете и препречват краката ни. Слънцето проблясва между зеления купол на дърветата, но някой заблуден лъч успява да пробие сенчестата гора и да освети лицата ни. Тихо е. Не се чуват птици, а стъпките ни потъват в тревите без звук. Групата мълчи и всеки си мисли за своите си неща.
Екскурзоводката ни подканя да продължаваме все нагоре и нагоре. Вече съм измаляла от изкачването и спирам да пийна вода. Самата и аз не знам защо се записах за тази екскурзия. Чудех се какво ще правя през тези четири празнични дни за Гергьовден, така че реших да се разходя в Странджа.
На листовката пишеше – Магията на Странджа от София - с. Младежко - Малко Търново - водопад Докузак - Гробницата на Бастет– София.
Нищо не знаех за Ба ...