ЗАГАДЪЧНАТА ПЕЙКА И СТАРИЯТ ОРЕХ
Тази пейка вече я няма. И никой не знае какво е станало с нея. Дали е стоплила нечий гръб през някоя немилостива зима, дали е сварила някоя вкусна агнешка супичка около някой Гергьовден, дали е прогнила от продължителните есенни дъждове и мъгли – захвърлена, изпочупена и забравена, дали...
Както и да е, но тя имаше един период от живота си, когато събуждаше голям интерес към себе си. И както всяко нещо по света, тя се радваше на много обич и признателност и в същото време на завист и презрение. За един ей такъв период ще ви разкажат двама човека, в чиито вени пулсира една и съща кръв, защото единият е рожба на другия. Всъщност, по-добре ще е да ви го разкажа аз, тъй като те ще бъдат субективни по един или друг начин, а аз, по един или друг начин, бях случаен свидетел на повечето мигове от живота ù.
Тя твърде млада беше донесена и сложена пред къщата на Спецовци, боядисана съвсем наскоро, миришеща на прясно нарязан бук и изобщо приличаше на чаровна нагиз ...