Малка светеща искрица в мрака, вдъхваща необяснимо спокойствие, надежда и увереност. Искрица, която сякаш никога няма да угасне и същевременно образ заблуждаващ, че никога няма да изчезне.

Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, не се поддаваше на хилядите капки, които падаха върху нея и не успяха да я изгасят колкото и да се опитваха. Не се предаде дори и пред огромната прегръдка на мрака. Показваше достойно своята сила, помагаща ù да грее, топли и осветява вледеняващата тъмнина. На всичко тя устоя и пред нищо не се предаде освен пред разрушаващата сила с която вятърът ù връхлетя и с лекота изгаси малката светеща искрица.

Топлината изчезна мигновено и всичко се скова в студ, всичко потъна в мрак и забрава. Само тлеещата искрица остана в очакване до последно,че отново ще се възроди, докато накрая с надеждата ù и тя самата посрещна мрака в своите обятия.

Не винаги светлината надделява над мрака, топлината над студа, бъдещето над миналото, въображението над реалността и приятелството над любовта...