May 26, 2010, 3:06 PM

Заклевам се

1.9K 0 0
1 min reading

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се."  каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, че думата "никога" не означава нищо. Още повече изречена от невръстно хлапе, не осъзнаващо напълно за какво точно става въпрос.
Но дядо ù продължаваше... периодично я караше да изрича клетвата отново. Застраховаше се, че тя няма да забрави...
Часовникът тиктакаше, секундите непослушно се гонеха една друга, докато не порастваха в минути, минутите в часове, дни, седмици, месеци, години. Заедно с тях растеше и Ийва. Бе се превърнала в млада тийнейджърка, която искаше да опита от всичко, да усети всичко, да бъде себе си... като преди това бъде всеки друг. Такъв беше нейният пубертет. Типичен.
Отдавна бе забравила за клетвите пред дядо си. Отдавна не го слушаше... мислеше, че знае всичко.
Разбира се, беше забравила за клетвите си, беше ги прекрачила. Сама стигна до извода, че това, което прави, не е за нея. Не е правилно. През времето правеше много грешки, повтаряше ги, потретваше ги дори, но все някога стигаше до правилните изводи. Не правилните изводи по принцип, а правилното за себе си.
Вече беше на средна възраст... направила бе поредната си грешка, страдаше. Бършейки сълзите си, се сети за дядо си, за клетвите, които бе давала пред него. Стана ù леко. Усмивка започнаха да изобразяват чертите ù.

За какво се отнасяше клетвата ли... нима има значение.
За живота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...