Законна самоотбрана
ЗАКОННА САМООТБРАНА
- Даскале бе, ела да те черпя една малка, щото за голяма пари няма – помаха ми от дъното на кафенето Малък Течо.
Стефан са го кръстили техните, но всички му викат Течо. И хич не е малък, щото отдавна прехвърли 50-те, ама нали си имаме в махалата друг, почти двуметров, та затова.
Знам го, че е безпаричен, та си платих мастиката с айрянчето и му сложих цигарите си отпреде. Дорде отпия и Течо започна:
- Умен човек си, а и до адвокатка спиш, та ще ме чуеш сега. Пък ако знаеш, ще кажеш, нали сме махала. Призовка имам, за възпрепятстване и нападение над служебно лице, с три члена и бая алинеи. Ама тя съседката, уж за добро. Видяла го като бърка в таблото да ми спира тока и се разхлопа на вратата. Изскачам аз от тоалетната, почти по без нищо, а оня вече ма отрязал и залепил лепенка за 19 и кусур лева. „Чакай бе човек”, думам му аз, „обувам гащите и ей сега съм ги платил”, а той, „вчера, та вчера”. Кипна ми ша знаиш, ама като не можах да намеря ножа, грабнах четката от тоалетната.
Не съм го удрял. Само дето, ей тъй като шпага я насочих към мутрата му. Нищо й нямаше на четката. Тя, жената там дори ароматизатори налива. Ама оня, като се хъсна назаде и по стълбите ламбур-томбур, и си строшил две ребра. На сега, си ги търси чрез съда – заклати глава Малък Течо и загледа едно жално, аха да заплаче.
- Ще пледираме законна самоотбрана – подир глътка мастика, най-компетентно го ободрих аз. – Тъй де, оня, като не те е предупредил, че ще ти реже тока, ти що трябва да го предупреждаваш, че е ароматизирана четката. Имаме равностойност на оръжията, та значи самоотбраната е законна. На, допий ми сега мастиката и хич да не ти пука!
© Лордли Милордов All rights reserved.
