4.09.2014 г., 17:43

Законна самоотбрана

865 0 14
1 мин за четене

ЗАКОННА САМООТБРАНА

 

- Даскале бе, ела да те черпя една малка, щото за голяма пари няма – помаха ми от дъното на кафенето Малък Течо.

Стефан са го кръстили техните, но всички му викат Течо. И хич не е малък, щото отдавна прехвърли 50-те, ама нали си имаме в махалата друг, почти двуметров, та затова.

Знам го, че е безпаричен, та си платих мастиката с айрянчето и му сложих цигарите си отпреде. Дорде отпия и Течо започна:

- Умен човек си, а и до адвокатка спиш, та ще ме чуеш сега. Пък ако знаеш, ще кажеш, нали сме махала. Призовка имам, за възпрепятстване и нападение над служебно лице, с три члена и бая алинеи. Ама тя съседката, уж за добро. Видяла го като бърка в таблото да ми спира тока и се разхлопа на вратата. Изскачам аз от тоалетната, почти по без нищо, а оня вече ма отрязал и залепил лепенка за 19 и кусур лева. „Чакай бе човек”, думам му аз, „обувам гащите и ей сега съм ги платил”, а той, „вчера, та вчера”. Кипна ми ша знаиш, ама като не можах да намеря ножа, грабнах четката от тоалетната.

Не съм го удрял. Само дето, ей тъй като шпага я насочих към мутрата му. Нищо й нямаше на четката. Тя, жената там дори ароматизатори налива. Ама оня, като се хъсна назаде и по стълбите ламбур-томбур, и си строшил две ребра. На сега, си ги търси чрез съда – заклати глава Малък Течо и загледа едно жално, аха да заплаче.

 - Ще пледираме законна самоотбрана – подир глътка мастика, най-компетентно го ободрих аз. – Тъй де, оня, като не те е предупредил, че ще ти реже тока, ти що трябва да го предупреждаваш, че е ароматизирана четката. Имаме равностойност на оръжията, та значи самоотбраната е законна. На, допий ми сега мастиката и хич да не ти пука!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...