Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програми. Толкова отегчена. Но и толкова задължена да присъствам на всяко подобно събитие.
Съпругът ми организираше тези неща. Или по-скоро той ги измисляше, казваше какво иска, а екипът му вършеше останалото. Нека ви разкажа за него. За мъжа ми - не за екипа.
Той е от типа мъже, които винаги правят каквото си поискат. Властта е стихията им. И е по-добре да не им се пречка никой на пътя. Жената до тях би трябвало да изслушва, да разбира, да кима послушно и да е спокойна. И най-важното - да мълчи. Каквото и да се случи - тя трябва да мълчи. И да приема всичко, което ù се случи, просто като обикновена част от живота.
Той е властен мъж. Обича да заповядва, обича да контролира. Харесва му да е над нещ ...