Закуска с любовта

dust-in-the-win (Пламена Христова)
65 53

Dec 18, 2013, 9:27 PM

Prose

573 0 2

Топъл мед, чаша изстинало мляко, сгризана бисквита. От масата ме "гледат". "Навяват" спомен, че някога бе тук една любов. Не я раздигам, там стоят си, така както на тръгване ми ги остави. Болката още ме топли, като меда. "Душата ми изстина'' вече, като млякото, а сърцето ми е "сгризано", като бисквитата. Натрошено, разляно и студено е около мен. Хаос! Пчелен восък е облепил тази бъркотия. Той от мен си отиде. "Ужили ме", като пчела, и само следа след себе си остави, в една облепена бъркотия от последната закуска с любовта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dust-in-the-win (Пламена Христова)

2013-12-24T19:49:52+02:00

Да, по - весел... Уви не избираме сами спомените си! Те просто остават в съзнанието ни, било то малко по - тъжни или пък малко по - весели.
diqna-liana (Дияна)

2013-12-23T23:40:49+02:00

Хубаво е да живееш със спомена,но ако аз трябва да живея със спомена бих избрала по весел...