Закъсняла обич
- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той припряно стискаше в дланите си вкочанената ú ръка, сякаш се опитваше да я стопли. Целуваше бездиханната ú гръд, сякаш се опитваше да ú вдъхне живот. Напразно. Някога бялата ú като мрамор кожа, сега синееше. Някога алените ú устни, сега бяха обезкървени. Някога прекрасното жизнено момиче, сега лежеше бездиханно и студено на дървения под. Сега тя бе просто един красив труп. А той бе просто един закъснял, влюбен глупак, който я притискаше силно към себе си, сякаш можеше да изгони смъртта от нея. Напразно. Жалката му ненавременна любов бе неспособна да накара сърцето ú да забие, белите ú дробове да се разтворят за глътка въздух отново, бе неспособен да ú вдъхне живот.
© Амбър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... ! Без думи!
-
Ами както казах нищо конкретно не се е случило. Просто хората наистина не оценяват какво имат в живота си и чак когато им се наложи да държат изстиналото тяло на любимото същество, ужаса ги блъска като мокър парцал в лицето и осъзнават, е в е туй им жалко съществувание е имало нещо красиво и истинско. Та просто се надявам всеки прочел това да се замисли за всички, които са до него и го обичат и да ги оцени преди да му се наложи да преживее нещо подобно. Защото не е нужно някой да умре , за да му кажеш колко го обичаш и да му подариш няколко топли прегръдки
-
Ако си искала по този начин да изразиш състоянието си, успяля си.
Надявам се да имаш и други, по щастливи мигове, които са достойни за показ.
Поздрави, младо и тъжно момиче! -
Кратко и ударно. Според ме това не се нуждае от предистория.
Поздрави! -
Хубаво разказваш...Хайде още
-
Аммм като цяло нищо конкретно не се е случило. Просто като човек , който е губил хора, които много обичам, не ми беше трудно да създам това. Та една нощ докато бях сама и слушах един от любимите ми Готик албуми и това изплува в болната ми глава
-
С Елена съм! Би било хубаво да ни разкажеш мъничко за преди това...Но харесах, макар и тъжен! Поздрави!
-
Зловещо-романтично.
Респект!! -
А какво се е случило преди това?... Хареса ми. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
